The phantom of the life

Седя си вкъщи и съм си пуснал филма Фантомът на операта. В момента си слушам само музиката, която е много силна. Точно в момента чувам "I am your angel of music. Come to your angel of music...". И в този момент започва силната част от операта, с органа и красивата, така позната песен от този филм, която бе направена на кавър и от Nightwish.
Чудесно е да слушаш такава музика, когато стоиш пред компютъра късно вечер и пишеш в блога си. Действа някак - странно. Едновремено си казваш - годината беше тежка, година на трудни решения, на раздяла, на разочарования, а в същото време музиката създава едно такова усещане за грандиозност, че се чудиш как още не си се откъснал от клавиатурата и не си полетял с разперени ръце в небето с вееща се от прохладния вятър коса, вярващ в бъдещето  на нощна София редом с летящите пликчета от супермаркета.
Получава се контраст, който в момента на блогване сякаш надвишава възможностите на човешкия ум и му е трудно да го осъзнае в момента. Контраст, какъвто е контраста между снежно бяло и тъмно черно. И си казваш - контрастите са хубави, без тях нямаше да знаем кое е добро и кое е лошо. Нямаше да правим разлика между здраве и болест, между любов и омраза, между радост и тъга, между свобода и робство и още хиляди неща, които имаме в речника си.
Мисълта се отплесва по контрастите, сещаш се за едно племе в Африка, което няма думи като любов, обич, тъга, радост, омраза и дори скука. И почваш да се чудиш, дали тези хора са по-щастливи, щом нямат такива думи? Отричаш идеята - те чувстват, само че не назовават чувствата си. Нямат нужда да ги отъждествяват с нещо земно може би.
В този момент се чудиш и дали ако се въведе новговор, в който тези думи от старговора ги няма, дали пък няма да изчезнат и чувствата? Размишляваш върху такива едни утопични въпроси и в миг забравяш за тях, защото отново се рееш в небето слушайки музиката от The phantom of the opera.
Звукът на органа ти действа чудесно. Чувството за грандиозност сякаш за миг отмива всякакви лоши мисли, със същата сила, с която вехтата черно-бяла картичка от филма доби живот за секунди и се изпълни с толкова живот, че дори кадъра не можеше да го поеме.
Със същата тази енергия ме изпълва музиката в момента и ме кара да повярвам дори за момент, че всякакви лоши работи ще престанат да бъдат лоши като с магична пръчка и че живота може да бъде и една красива приказка. И да бъде щастлив.