Как ми стана хубаво на душичката като ги видях тези снимки... И Иван Ангел накрая доизби рибата с една песен, която обожавах едно време. Ама да не почвам и аз да мятам песни на "Тоника", че ще стане сложно. И без (почти) никаква връзка с горното:
"И отново лятото вае крехък замък, натрошени мидите ронят се под мен. Дай крило приятелю, да политнем двама и прегърнем изгрева, над брега солен!"
И разбира се, един от истински чаровните им текстове (уф, ми не се сдържах, ти започна, пък!):
"Анастасия за пръв път бе сама на плажа, понеже мама бе изгоряла вчера като рак! Дойде момента - две думи само щом й кажа, ще бъде моя Анастасия - просто няма как!
Excuse me, please - ръката нежно ви целувам, но тя побягна в морето - скочи като бял делфин, не ме попита даже мога ли да плувам, сега след нея стърча отчаян под чадъда син!
Името то знам - Анастасия някой ден това ще разбереш! Влюбен съм в теб - Анастасия другото е просто лято и море!
Анастасия, аз вече плувам като риба, сега на плажа спасител няма по-добър от мен, но ден след ден сезона бавно си отива, Анастасия навярно другаде събира тен!
Името то знам - Анастасия някой ден това ще разбереш! Влюбен съм в теб - Анастасия другото е просто лято и море!"
:) Сега тези малки дървени островчета, които си снимала ми напомниха на едни мои снимки, които обаче са малко по-пролетни (сигурно от март някъде) и не толкова топли. Та, тук, където живея, си имаме Sechs-Seen-Platte и местността е на около 25 мин с колело от вкъщи... Та ето го моето любимо място там :
Предпочитам жълто... но на място ;)
аз добре си спомням с тебе как,
спряхме на самотен бряг там край реката.
Млад бе ти аз млада бях
и нощта разнесе шепот плах
обич ти ми обеща, там край реката.
Там край реката (2)
где ми каза две слова там край реката.
После тръгна ти на юг
аз останах да те чакам тук
и не ме заведе друг, там край реката.
Там край реката, бяга водата
бързо времето тече,там край реката.
Дълго чаках те до днес
ти не прати ни писмо ни вест
та отидох пак в нощес,там край реката.
Там край реката, плаках горката
чак до първите зори, там край реката.
Аз поплаках си добре и реката стана на море.
Всеки може да го съзре, там край реката.
И без (почти) никаква връзка с горното:
"И отново лятото вае крехък замък,
натрошени мидите ронят се под мен.
Дай крило приятелю, да политнем двама
и прегърнем изгрева, над брега солен!"
И разбира се, един от истински чаровните им текстове (уф, ми не се сдържах, ти започна, пък!):
"Анастасия за пръв път бе сама на плажа,
понеже мама бе изгоряла вчера като рак!
Дойде момента - две думи само щом й кажа,
ще бъде моя Анастасия - просто няма как!
Excuse me, please - ръката нежно ви целувам,
но тя побягна в морето - скочи като бял делфин,
не ме попита даже мога ли да плувам,
сега след нея стърча отчаян под чадъда син!
Името то знам - Анастасия
някой ден това ще разбереш!
Влюбен съм в теб - Анастасия
другото е просто лято и море!
Анастасия, аз вече плувам като риба,
сега на плажа спасител няма по-добър от мен,
но ден след ден сезона бавно си отива,
Анастасия навярно другаде събира тен!
Името то знам - Анастасия
някой ден това ще разбереш!
Влюбен съм в теб - Анастасия
другото е просто лято и море!"
УСМИФКА!
Сега тези малки дървени островчета, които си снимала ми напомниха на едни мои снимки, които обаче са малко по-пролетни (сигурно от март някъде) и не толкова топли.
Та, тук, където живея, си имаме Sechs-Seen-Platte и местността е на около 25 мин с колело от вкъщи...
Та ето го моето любимо място там :