So much to live for... So much to die for...

"Страхът натежа в сърцето му. Притисна я по-здраво в прегръдката си да не би да му се изплъзне или да се окаже, че последните няколко дни са били само сън! Жесток кошмар, ранил душата му...

Но не! Не беше сън! Тя спеше спокойно в прегръдките му забравила всичките им неволи, всички тревоги, всичките опасности, които ги дебнеха непрекъснато. И той ги беше загърбил за малко. За няколко кратки мига, в които целия му свят се беше завъртял около нея, и продължаваше да се върти.

Отново беше намерил себе си и смисъл на живота си. И този път, странно, нямаше болка и гняв, нямаше жажда за отмъщение. Имаше само безмълвно обожание, тиха тревога и безкрайна обич...

Съмваше се... За миг му се прииска да закрещи срещу слънцето, да направи всичко възможно да върне нощта и този миг да продължи безкрайно, но това желание бързо премина... Даже успя да се зарадва на изгрева... Нов ден - нова надежда!

Мда... Имаше за какво да живее...

Притисна я още по-силно към себе си и я целуна нежно... Думите бяха излишни. Стигаше му топлината, която стопли отново в душата му..."