Sh'ma Israel 2
Колкото и да искате да ме оплюете пак, аз ще си пиша по тази тема:
"Навън беше тъмно. Събота. Шабат, като шабат. Но, днес беше и друго, беше Пасха. У дома бяха се събрали всичките ми братовчеди. Техните родители. Баба и дядо. За разлика от друга година, тази ние не бяхме особено весели, очаквахме изпитанието на Бог, изпитанието в лицето на Адолф Хитлер.
***
На вратата се позвъни. Сестра ми беше на 5 години, те бяха младите нацисти, бъдещето на Германската Велика нация. Мустаците бяха точно копие на Вожда. На Великия Вожд, ние, евреите бяхме низвергнати. Бяхме отлъчени от обществото. Раби беше казал, бдете чада мои, бдете. Ще дойде денят, в който вашата жертва ще бъде възнаградена. Обичайте се. Ние се обичахме. Това беше нашето спасение, нашата болка. Болката по загубата на тези, които обичахме.
Отворихме вратата, нямаше как.
Те нахлуха. Сестра ми гледаше с любопитство. Тя все още не осъзнаваше какво се случваше.
Майер я сграбчи, майка ни. "Мръсна гад еврейска". Ние стояхме. Аз бях 12 годишен. Застреля я пред нас. Лика се разрева. Всички бяхме шокирани, страх и мъка, болка незнайно каква.
Отвън се чуваха звуците на "О, Deutchland", сълзите ни предизвикваха желание у тях да ни избиват, ние не смеехме да плачем. Стояхме мъжки.
После отведоха сестра ми с леля ми. Решиха, че те са за Аушвильц.
Леля се спаси. Но бедната Лика, не се завърна никога. Изкъпаха я в солна киселина. Пуснали душ. Да се къпят 1500 деца. Водата била разредена със солна киселина. Днес е денят, в който почитаме Лика" .
Това е утре. 17 февруари.
Да почетем Лика.
"Навън беше тъмно. Събота. Шабат, като шабат. Но, днес беше и друго, беше Пасха. У дома бяха се събрали всичките ми братовчеди. Техните родители. Баба и дядо. За разлика от друга година, тази ние не бяхме особено весели, очаквахме изпитанието на Бог, изпитанието в лицето на Адолф Хитлер.
***
На вратата се позвъни. Сестра ми беше на 5 години, те бяха младите нацисти, бъдещето на Германската Велика нация. Мустаците бяха точно копие на Вожда. На Великия Вожд, ние, евреите бяхме низвергнати. Бяхме отлъчени от обществото. Раби беше казал, бдете чада мои, бдете. Ще дойде денят, в който вашата жертва ще бъде възнаградена. Обичайте се. Ние се обичахме. Това беше нашето спасение, нашата болка. Болката по загубата на тези, които обичахме.
Отворихме вратата, нямаше как.
Те нахлуха. Сестра ми гледаше с любопитство. Тя все още не осъзнаваше какво се случваше.
Майер я сграбчи, майка ни. "Мръсна гад еврейска". Ние стояхме. Аз бях 12 годишен. Застреля я пред нас. Лика се разрева. Всички бяхме шокирани, страх и мъка, болка незнайно каква.
Отвън се чуваха звуците на "О, Deutchland", сълзите ни предизвикваха желание у тях да ни избиват, ние не смеехме да плачем. Стояхме мъжки.
После отведоха сестра ми с леля ми. Решиха, че те са за Аушвильц.
Леля се спаси. Но бедната Лика, не се завърна никога. Изкъпаха я в солна киселина. Пуснали душ. Да се къпят 1500 деца. Водата била разредена със солна киселина. Днес е денят, в който почитаме Лика" .
Това е утре. 17 февруари.
Да почетем Лика.
ПП Изобщо не съм привърженик на историците-ревизионисти, нито на ортодоксалните евреи. Не, че не ми пука. Но има ли значение да спорим, колко били жертвите 6 млн или 1 млн. Не е ли гнусно това. Да измерим жертвите в цифри. А не да се опрем на болката от загубата на близките. Днес Лика щеше да е на 69 години. И сигурно щеше да е баба на внуци.
Но, няма я.
Gen, писах: Не съм историк ревиозионист нито привърженик на ортодоксалните евреи-ционисти. Нито на когото и да е било.
Апропо: Войните винаги се водят от шепа самозабравили се главорези.