Уморена съм. И как да не съм, станах рано. После до към три часа съм катерила скали! ДА, скали.
С това почнах да се занимавам. Реших го спонтанно.За мое щастие същата вечер започваше курс по алпинизъм летен профил. :)
Показват ни на стена техника и начини за осигуряване. А на скалите е истинското катерене. Разликата между стената и скалата е огромна. Първо на стената винаги забелязваш стъпките и хватките, на скалата трябва да си ги търсиш и да не гледаш надолу много, защото някои маршрути са на високо. Въпреки че като се концентрираш изобщо не виждаш нищо друго освен ръцете и краката си. На скалите никога не знаеш дали за това което си се хванал няма да ти избяга или ще остане на мястото си. По скалите има кал, трева, дървета, там те пече слънцето. Може и да те навали дъжд, както се случи днес.
Тръпката също е различна. Друго си е да те хване  адреналина, паниката, да трепериш като шевна машина от напрежение. Да се наложи да си почиваш и да си заклещиш я крак я ръка в някоя цепнатина. Да погледнеш надолу след като си се изкачил и да видиш реката, пътния възел и много зеленина.
За мое учудване на скалите трябва да си на краката си, а не да висиш на ръце. Стъпваш на крака и пазиш баланс  с ръце. По-точно на пръсти. За тая цел обувките са специални, не китайски гуменки. Които между другото още на първия ден ми се потриха на палеца.Разбирай - зейна дупка и имах възможността да изследвам състава им (на гуменките, не на крака ми). За тая цел има еспадрили:
С твърда подметка и специална гума увеличаваща триенето.  Днес катерих  с  еспадрили и  можех да стъпя на съвсем малки чопчета  и  да не се хлъзна. Скъпи са обаче. Хубавите са 100 и нагоре. Тези специално на снимката са към 170 (не помня точно). Цялата екипировка е скъпа.
Краката може да са под ръцете, на нивото на ръцете или над главата дори. Обаче кой каквото може, на мен ми е трудно да са под ръцете, камо ли над главата. Даже колена и лакти ползвам, затова са сини, не за друго. Като не мога да преборя гравитацията, поне да я надхитря.
 Високите имат предимство: по-дълги ръце -> по-голям обсег -> повече хватки. И днес един от високите ме гледа и ми вика "Аз съм висок и ми е трудно да се хвана, а ти си нисичка, как го правиш, изобщо да намериш хватка?" Даже ми предлагаха да си взема крилца и да правя тренировки - седем маха в секунда били достатъчни.
Изглежда лесно като гледаш напредналите с материала, те направо летят. Но, не е. Почти всичко е въпрос на техника. Само за сравнение 30 годишен натрениран мъж не може да изкачи по-бързо един маршрут от едно 9-годишно момиченце. Не е толкова до мускулите, все пак.
 И психика има. Разправяха ми  за един, който като се катери изобшо не допуска, че ще падне тръгва по най-трудните маршрути и като паднал изглежда много учуден, увиснал на въжето с главата надолу след падане 7 метра. Човека хич не му и идвало на ум, че има такова нещо като падане.
Аз съм много добра. Днес се наложи да мина 11-ти маршрут 4 пъти докато го мина поне наполовина и пак не го минах чисто. То не бяха обяснения от тези които са долу къде трябва да стъпя, как да се извъртя, увисвания на въжето, почивки, чудене. В един момент ми казват да тръгна надясно, аз отивам наляво и чувам "О, Боже! Тя дори не знае посоките." В същото време ми се карат "Само да си слязла преди да го изкачиш.  Бой!" Уморих се и слязох/изпуснах. Бях с динамично въже, то се разтяга и съответно полетях надолу и настрани.
 Но тръпката, тръпката.
Даже лятото ме навиват да ходя на Камен бряг.  Катериш, катериш уморяваш се и цоп в морето.
Това  на снимката  разбира се  е  висш пилотаж за мен. Но както казва  единия от инструкторите "Нали се  кефиш. Това е най-важното."


Този сякаш е залепен с лепило:))