Road Trip

Свила съм се като зародиш в металната утроба на колата. Пътуваме трети ден. Без спирка. По пътя без посока. Мускулите ми са започнали бавно да атрофират. Мозъкът ми да забавя всичките си функции. Размазаните светлини на преминаващите коли, мъглата, която ни поглъща, тъжният асфалт, безкрайната върволица от табели са станали наше ежедневие.

Град. Разхождам се из парка. Слънцето прогаря изнежените ми ириси. Трудно ми е да се движа, забравила съм как става. И ме боли, адски ме боли. Тялото протестира с глухи забавени удари, звучащи в главата ми. Люлка. Въртя се. Детските гласове наоколо, постепенно започват да се сливат в едно монотоно жужене ...

... монотоното жужене на двигателя ме унася, не ми остава избор, освен да се отнеса нанякъде в моята лична вселена от светове и събития. Времето ме всмуква назад в себе си. Спомени ...

... спомените се завръщат като закъснели влакове. Аз. Тихото спокойствие на леглото ми. Той. Трескав. Буден.
"Тръгваме, трябва да бягаме от тук. Няма време.".
 "Няма време" - думи, които и досега ме плашат в съня ми. Кратко объркване, аз ставам без да се замислям. Събирам малкото вещи, които притежавам. Казвам сбогом на миналото. Хващам ръката на човека, който обичам и заедно, две слети в едно сенки, се изгубваме в нощта ...