Restart

от Енея&Александър Александров

File001

Стивън има няколко милиарда неврона в тялото си. Съвкупността от дендритите на всяка една нервна клетка има дървовидна структура. Обединени те доставят информация за Стивън, те са неговата частна информационна магистрала. Вселена от клетки по-голяма от галактика, но с размерите на човешко тяло.

Пръстите й се движат по голия му гръб (милиарди неврони обединяват усилията си, мозъка е захранен с данни и финните косъмчета по тялото му настръхват). В стаята е полумрак. Късен, късен следобед (времето запазено за шаманите, магьосниците и гениите). Чува се шумът на градската джунгла. Единствената светлина бавно се процежда през цепките на спуснатите щори и превръща пространството в малка лична вселена от полусенки и усещания.
Намира се някъде на границата на съня и бодърстването. Мозъчните му вълни са забавени (приличат на морето след буря – бавно миещи плажа на умореното му съзнание). Хармонизираните функции на дясното и лявото му полукълбо го водят към нея. Все по навътре. Към самата й същност.

Search for classes whose name contains <вътре> cdef:Default - cdef:Specification - cdef:LinkedResource
Командата се изпълнява в софтуера му, в главата му (или в мястото, където е програмирано да бъде мозъка му - ядрото), по-бързо от колкото тялото му (ако го имаше) би реагирало на обождане с кърфица.
Почти е там. Стивън препуска през човешката информационна магистрала, а преследвачът му, милярдите редове соурс код (ТЕ са го пратили след него), го следва плътно.

Стивън Чейс стой изправен в празната стая. Щорите са пуснати плътно, а огледалата са покрити.
„Проклети хорски суеверия“ - изрича го тихо, на себе си, на целия свят и бясно забива юмрука си във вратата. Датчиците за болка (тези проклети миниатюрни окончания) изпращат сигнал към периферните нервни окончания и мозъкът реагира мигновенно. Другата му ръка (по команда) започва да разтрива удареното място.

************

-Хей, Стив. Нали ще дойдеш довечера?
-Не знам. Къде ще трябва да се идва довечера?
-Бях сигурен, че ще забравиш! Изпратих ти мейл за покер събирането. Надявахме се поне в края на седмицата да оставиш за малко работата и да разпуснеш…
-Наистина ли? Лоуган, влетяваш в кабинета ми точно когато съм концентриран върху важен проект и се опитваш да ми обясниш, че хазартът е това, което ще ме отпусне… Ти си идиот!
-Виж Стив, не е моя работа, но ми се струва, че не би било зле да превключиш малко на по-бавно темпо. Не знам дали аз съм идиот, но ти си човекът, който спи между един и три часа в денонощието и твърди, че си почива, като чисти бъгове от софтуер за Business Intelligence …
-Хей, … от кога животът ми е станал твоя собственост?

Стивън заобиколи приятеля си и излезе в кабинета, опитвайки се да вземе преднина по дългия коридор. Не успя.

-Собственост? Едва ли. Но да допуснем, че имам добра оферта за концесия… Получавам го за един месец, а след това ще ми благодариш …
-Хм, това едва ли ще се случи доколкото те познавам. За един месец ще ме превърнеш в по-голям женкар, отколкото могат да понесат мозъчните ми клетки.
-Гледай ти…. И от кога женкар е мръсна дума? Виж например новата колежка от административния отдел! Отдавна ти изпраща сигнали, че я интересуваш и то не като колега…
=Сигнали значи, … Е, явно декодиращото ми устройство не може да се справи с разчитането им.
-Сигналите на живота, Стив, а не на машините.
-Освен това приятелю забравяш, че аз съм женен. Не мога да приемам сигнали от разни небезопасни източници…
-Хм. Бих приел това извинение, яко не знаех, че в главата ти има само софтуерни проекти. Вече се отчаях да ти обяснявам, че животът не е само работа. Има и по-истински неща …
=Мдамм, истински. Повярвай ми Лоуган – проектът, който съм започнал е нещо истинско. По-истинско отколкото си представяш.
=Ето – това имам предвид. Аз говоря за истинските неща в живота, а ти пак насочваш разговора към работата си. Няма надежда за теб…
-Напротив, това, за което говоря, няма нищо общо с фирмата. Става въпрос за лично моя разработка, за която не ми се заплаща. Но ти гарантирам, че ако успея да я завърша, това ще промени цялата софтуерна индустрия, а може би и живота на всички ни.
-О, да бе, … сега пък започна да променяш света! Винаги съм знаел, че си амбициозен, но това вече започва да става опасно за психиката ти. Във всеки случай, ако намериш време да дойдеш на събирането днес, ще имаш шанс поне да промениш своя живот.
-Имай търпение Лоуган… Просто ми повярвай, на път съм да приключа нещо наистина голямо.

Restart
File002

“Господ се крие в разнообразието”, му прошепва тя, навеждайки се ужасно близо до него. Малките фини власинки в ухото му напрягат цялото си съществуване за да предадат звуковите сигнали. Цялото му тяло реагира на нейното.
Мед. Карамел. Мляко. Мускус. Лято. Всичко това е събрано в нейното ухание, което той попива изцяло.
Първата им среща.
Преди 1723 дни, 8 часа, 23 минути и 42 секунди.
Съдбовна.
Запознават се на малък студентски купон (сега всичко му изглежда толкова далеч). Задимените стаи, “Франк Запа” до дупка на раздрънканата уредба в хола, приглушеното осветление и натрапчивият мирис на марихуана, както и онова усещане, че целия свят е пред теб и очаква само да го хванеш в ръка.

Лицето и е наполовина осветено от голямата нощна лампа. Другата половина е скрита в мрак. Съвършената симетрия.
Говори с няколко човека. Смее се високо и шумно. Смехът й се носи из цялата къща. Звучно. Красиво. Отпива от голяма чаша бяло вино. Усмихва му се и той вижда цялата светлина на мирозданието.
Няколко часа по-късно спорят оживено.
В мръсно червения хол на непознатия домакин.
На вратата.
Пред блока.
В сепаре, в добре осветения денонощен ресторант, намиращ се в центъра на града. В хаоса на малката му квартира, много часове след като слънцето е озарило света.

Преди 1700 дни, 12 часа, 04 минути и 17 секунди казват “ДА”. Сватбата е скромна. Морето и пясъкът, както и няколко приятели са техни свидетели. Щастливи са. Аурите им светят в синьо и оранжево. Ярки като самото слънце.

Губи я преди 12 дни, 14 часа, 14 минути 00 секунди, а самият той престава да бъде човек няколко дни след смъртта й.
Чейс си спомня за последен път първата им среща. Операцията изисква миниатюрна частица от време, като едновременно с това унищожава огромна част от човешката му същност.
0, 0000002 секунди са му нужни за да изтрие спомена и да освободи повече оперативна памет.

rm -fr e540tr35vt65.*

Толкова е лесно. Преследвачите остават далече зад него.

***********

-Хей, слушайте всички …. Стив има да ни казва нещо …
-Не, не, не … Лоуган, изобщо не съм ти давал право да разгласяваш това, което говорихме!
Но те трябва да знаят, Стив, ти сам каза, че е важно. Момчета, слушайте! Всички да запазят тишина. Стивън има да казва нещо важно…

Намираха се около масата за покер, заедно с колегите от фирмата и неколцина други приятели. Въпреки, че се бе отдал изцяло на своята нова разработка, Стивън осъзнаваше, че мозъкът му има нужда от почивка и реши все пак да се присъедини към компанията и да изгуби няколко часа в безцелни опити да подрежда превъзхождаща комбинация от карти при всяко раздаване. Беше сигурен, че приятелят му Лоуган ще започне да се заяжда за начина му на живот, но не очакваше разговорът да се насочи към думите, които му беше казал един час по-рано.

-Е, казвай Стив! Какво е толкова важно, че не може да изчака до края на играта? - Джейсън, колегата от счетоводството, беше един от най-ревностните покер играчи и не можа да скрие раздразнението си.
Всъщност, няма значение. Знаете го Лоуган, все измисля някакви глупости – Стивън осъзна, че казвайки го вече е събудил любопитството на всички. Ядоса се на себе си, заради грешката си.
-Хей, ще раздаваме ли, или не?
Почакайте малко, нека да чуем какво ще каже нашият колега Стив!
-Да, … хайде Стив, разказвай! - Вече всички погледи бяха насочени в него и играта напълно замря. Чейс осъзна, че няма как да се измъкне.
Е, всъщност няма нищо особено за разказване. Просто работя по нещо ново, което ми отнема цялото свободно време.
-Че ти винаги работиш по нещо … И никога нямаш свободно време …
-Да, но този път съм на път да създам нещо наистина ново. И мисля, че това може да предизвика истински пробив …
-Е хайде, започна да говориш неопределено. Пробив в разработките на компанията ли имаш предвид? —-Ако е така, не се надявай на твърде голямо повишение, защото и следващият тримесечен отчет няма да е по-обнадеждаващ от сегашния – като счетоводител, Джейсън се занимаваше лично с отчета за приходите и разходите и знаеше, че положението изобщо не е розово.
-Всъщност имам предвид пробив в цялостния начин, по който осмисляме света.

-Следва продължение-

P.S.

Стивън Чейс се роди преди няколко месеца. Разговор със Сашо. Поредната гениална идея, която ни хрумва. Безсънна нощ, в която се чудя как би изглеждала невронна мрежа:). Първоначалната идея бе да има собствен сайт и историята да се развива на различни нива, дори и от различни автори + видео, звук, снимки, но “заети времена”. Стивън не ми дава мира от много време. Иска ми се да знам какво се случва с него. Кой го преследва и до къде ще стигне.
Стивън е отворен за предложения. Ще се радваме ако някой друг се включи и поведе главния герой по пътя му.

Разказът е под Creative commons лиценз.

Произведението произведение с автор Александър Александоров, Енея е лицензирано под Криейтив Комънс Признание-Некомерсиално 2.5 България договор.