Leave him/her out in cold - да пренебрегнеш някого!
Заговаря ме днес една жена, която ми намерила icq-то тук в блога, и дамата на зор. Има си някакви женски проблеми. Известно е, че тогава (когато е на зор) човек търси съвет, иска с някой да сподели, да попита. Много съм отворена към такива нужди и от дума на дума дамата се поуспокои, поотпусна се с мен и дори открихме сходство между нас – женени, почти на една възраст, работим в офис, с едно дете, но желаещи да си родят още едно. Готина мацка, бих казала, нищо че преценката ми бе на база виртуален разговор.
И, като я усетих аз, че се е отворила към мен, реших и аз да я попитам за мнението й по въпрос, който ме измъчва от известно време.
Започвам аз да я затрупвам с моето словоизлияние: „Сблъсквала ли си се с безразличието и тази най-лека форма на зложелателство - мълчание, което се изразява с игнориране? Напр. работиш нещо, в някакви нерегламентирани условия и клиентите ти очакват да им кажеш регламентите, цените, условията на сделката, на доставката, сроковете, лице за контакт. Уж всичко е написано на хартия, но идва клиентът с тлъстата пачка или приятелят на шефа и хоп, минава с предимство. Или заобикаля стандартите. Питаш управата, какви са те, но шефовете мълчат. Не отговарят на е-мейлите, не отговарят по скайпа, мобилният не го вдигат, защото са в чужбина и не могат да поемат разговори оттам. Или задаваш въпрос към някой или към група, институция и не получаваш никаква обратна връзка. Игнориране! Безразличие! Мълчание! Което си е пак вид отговор, но не този, който ти се иска да получиш.”, продължавам аз.
Тя схваща бързо въпросът ми и ми отговаря: „Разбирам те напълно, защото и при мен се е случвало същото. Питаш прекият си началник - той мълчи, по-горе стоящия също и най-накрая ти си без вина виновен.”
Разбра ме жената, дори потвърди, че и тя се е сблъсквала с този „феномен” на съвременното стопанско управление. Разбира се, това се случва само в нашите микроскопични офисчета. При вас, знаем, че стават други неща.:-) И стигаме до логичният въпрос, защо аджеба става така? Наемният персонал ли задава неправилни, да не кажа неудобни въпроси, или просто не седиш в кожен тапициран стол, за да те удостоят с отговор? Или това е нова стратегия в мениджмънта (не че не можах да напиша‘управлението’, но да звуча по-фешън:-)), която не ти е дадено да я знаеш, защото в нея си посветен, само ако си бил на семинар наMr.BillLewisfromGlobalBusinessDevelopmentGroup,Int.:-)Да ме извини, г-н Луис, че го намесвам с ирония в този местен казус. Човекът си е научил урока и на теория и на практика, докато г-н Джонатан (не, не ме наричайте г-н Иванов) от Бългериън Бизнес Уорлд залага на сигурният метод наречен - „leavehim/heroutinthecold”. Важното е, че работи! А нали това е мисията на фирмата – целта да оправдае средствата. Тежка е лидерска корона, особено на г-н Джонатан.:-)
Права си също така, че никой не е длъжен да знае кои са цитираните от мен герои в последния параграф, но в контекста на разговора ни с въпросната дама този пример бе разбран. :-)
Идеята ми бе взета от практика ми и вероятно се долавя, че иронизирам малко нещата с българският тип управител/мениджър/шеф (както и да се нарича). Защото именно въпросният г-н Бил Люис бе поканен от българска неправителствена организация, за да проведе обучение на стопански ръководители. Самият г-н Люис е консултант и президент на консултантска компания в сферата на стопанското управлението. Изглежда страхотно, съжалявам, че не мога да приложа в момента снимката му. Когато го погледне човек просто няма начин да не го вземе за еталон на стопански ръководител. А, когато човек има шанса да го чуе се убеждава, че при него няма разминаване между думи и дела, както и външността напълно кореспондира с духовността му. Определям го като хармонична личност.
Та той говори за това, че не съществува бизнес етика сама по себе си, защото не може един ръководител да е неетичен като човек, а изведнъж да се прояви като етичен бизнес ръководител. Всичко е част от индивидуалността. Набляга много на бизнес етиката, като я определя като уважение към служителите, клиентите, партньорите, въобще към човека. А, един лидер има ли уважение към човека, то тогава не би го употребил като средство за постигане на фирмените цели. Много често зад фирмените цели стоят всъщност персоналните стремежи на ръководителя.
Според него, етиката означава също така почтеност, прямота и откровеност. Важно е да се познават законите и да се спазват. Ако един ръководител иска да мотивира служителят си да даде най-доброто от себи си за фирмата, то трябва да се постарае да му създаде добра атмосфера за работа (което изключва според мен нерегламенираността или двойният стандарт), сигурност и доверие. Защото един служител дава всичко от себе си за онзи лидер, който му е дал сигурността, доверието и личната заинтересованост към него, като към личност. Ако един ръководител е заинтересован за хората си, то той е етичен спрямо тях. Спорес г-н Люис това, което блокира българският мениджър е начина на мислене. Определя го като стар тип мислене, който се върти около идеята, че щом имам работа, няма нужда да се полагат допълнителни усилия, за да се подобрят действията. Затова, той посочва, че предизвикателството на всеки мениджър е да променя начина на мислене и да го адаптира към принципите на бизнес етиката.
От друга страна съпругът на моя колежка работеше във въпросната организация, която бе поканила г-н Бил Люис и от нея съм чувала, как мъжът й често е бил недоволен от неговите шефове, които уж се учат от световния опит и практика, участват в такива тренинги, но продължават да управляват по споменатия начин - чрез криене, игнориране, неясни стандарти. В крайна сметка съпругът на моята колежка напусна и преди няколко месеца заминаха за Америка. В момента работи в завод като компютърен дизайнер на тапети и е доволен.
Взех за пример тези мъже, като ги съпоставих и иронизирах конкретен български мениджър, който се обучава да управлява добре, но на практика не го прилага. Иначе, държи да го наричат не г-н Иванов, а г-н Джонатан, защото работи с чуждестранни партньори. :-)
Та, така. Горе-долу и аз се сблъсквам със същото в момента.