LAN мрежите и лошото време
От няколко години датира бумът в окабеляването на София чрез LAN мрежи. Сякаш първи започнаха тази практика студентите в Студентски Град, които поради липсата на телефони и голямата си страст към компютрите, игрите в мрежа и интернет искаха да намерят някакъв начин да свържат компютрите си в мрежа. В началото бе само локална мрежа по коаксиален кабел, по която се играеха бурни турнири на Quake или Counter Strike, но след това по-инициативни люде преобразуваха мрежата в UTP и пуснаха интернет по нея.
След това този вид мрежи се пренесоха в цяла София, а и в повечето големи градове на България. Само да минеш по някоя централна софийска улица и се огледаш по фасадите на сградите ще видиш сума ти кабели, висящи и преплитащи се един с друг, свързани в разни кутии и минаващи по невероятни места, а ако минеш по жилищните квартали ще видиш странно висящи жици между покривите. Това не са кабелите на кабелната телевизия - по тез свещени жици минава интернет връзката на много софиянци, решили да не страдат от монопола на БТК и да се ръсят с огромни телефонни сметки и разправии с дуплекса.
И така, по разни мазета и покриви кипи трескава дейност - инсталират се суичове, заземяват се кабели, поставят се усилватели и Wi-Fi антени, а абонатите на тези мрежи се увеличават всеки ден и дори чакат на опашка и си търсят партньори за LAN.
Тук идва и реда да вмъкнем думата "обаче". Въпреки, че пролетта е прекрасен сезон, с разцъфтелите дръвчета, аромата на събуждащата се от зимен сън природа и приятното настроение в душата на човека, то този сезон е най-мрачният за хората заели се с организирането на LAN мрежи, а и за клиентите им.
Стане ли малко по-лошо времето, т.е. завали и загърми и по софийските улички ще забележите младежи нарамили дълги и тежки стълби, а на колана запасли клещи за кримпване на мрежови кабели, на рамото снопче кабел навито, а в торбата нови суичове.
Тяхната работа е да проверят трасето, тъй като наблизо е паднала мълния или гръмотевица и стопила някой суич, а не дай си боже и LAN картата заедно с дънната платка на компютъра на някой от потребителите на мрежата.
Обикновено, когато времето се влоши и кабелджиите на фирмите предлагащи LAN интернет предвкусват мириса на изгорял бакелит и катеренето по покривите. И това се случва, защото по кабелите които минават по фасадите на сградите се индуцира голямо напрежение, често пъти достатъчно за да изкара извън строя прецизната и чувствителна техника. Не е задължително гръмотевицата да падне върху кабела, за да направи поразията - достатъчно е в атмосферата да се натрупат достатъчно силни електростатични полета и белята става.
Ако надникнем в клубовете на Дир.бг ще забележим, че собствениците на фирми и групичките от хора самоорганизирали собствени мрежи веднага споделят опита си в борбата с природните стихии. Ако пък сте един от потребителите на тези LAN мрежи и погледнете какво се обсъжда там, може да ви настръхнат косите и да назначите дежурен по PC, който веднага щом се появи някое черно облаче да изтръгва LAN кабела от компютъра и да го запокитва на пода.
Това е защото, вътре ще прочетете каква е статистиката на гръмнало оборудване. Там няма да прочетете за гръмнали компютри, а по-скоро за суичове и радиомодеми, но това не бива да ви успокоява и винаги трябва да имате едно на ум.
Статистиката за първата дъждовна седмица на май месец, е че почти всяка градска LAN мрежа е "изгубила" поне по 2-3 устройства, а някои твърдят, че 2/3 от мрежата им не работи изобщо. Един от доставчиците на такъв интернет, признава че само в една от гръмотевичните вечери са му изгорели 6 суича и 3 хъба.
Доставчиците на интернет по LAN вече знаят, че по-скъпото оборудване, кабели и оптика им спестяват доста нерви, усилия и пари. Някои вече говорят за възможността да прокарат между блоковете оптични кабели, които не се влияят от атмосферните условия. Тези кабели, заедно с конекторите им струват много повече от UTP, SFTP и FTP кабелите, но пък за сметка на това се изплащат с течение на времето.
Други пък инсталират специални устройства, които се наричат surge protectors (LAN протектори, гръморазрядници), но дори и те понякога не успяват да се справят с индуцираното електричество и често на хъбовете и суичовете им горят портове.
Публична тайна също е, че трети се изтарикатяват и полагат своите кабели в подземните канали на БТК, въпреки че нямат разрешение за това. Разчитат на това, че техниците на държавният телеком не смеят да срежат кабел, тъй като просто не знаят на чии е. При легалният вариант се плащат по 0.23 лв на метър за полагането на подземен кабел от техници на БТК и въпреки, че това не е прекалено скъпо, ако се мисли в перспектива, то процедурата по одобрението на кабела е прекалено тромава за да се използва често.
Заземяването е най-важно
Всички знаят, че кабелите трябва да се заземяват и ако не са го правили досега, вече старателно зануляват оплетката на FTP (Foiled Twisted Pair - Усукани двойки с фолио) или SFTP кабелите (Shielded FTP). Стандартните 8-жилни UTP кабели никога не бива да се използват за открити междублокови пространства, тъй като те не могат да бъдат заземени, а и са с ниска механическа усточивост и по-високо омово съпротивление. Според източници, работещи в сферата, много малко от хората полагащи кабелите се стараят да ги заземяват, а инвестицията в зануляването е много важна и от нея зависи донякъде и прическата на собственика на такава мрежа (както и на клиентите му).
Според някои собственици на мрежи, при добро заземяване на кабелите, пораженията при липса на протектори са минимални, а други смятат че без протектори изобщо не може. Въпреки това, ако падне мълния близо до някоя мрежа, тогава нищо не помага, горят суиочове, LAN карти, понякога и дънни платки, а се случва и кабела да грее като реотан. Някои смятат, че LAN протекторите не са добра защита, тъй като пропускат високата електрическа индукция - тока пробива протектора сякаш го няма, тъй като на практика е невъзможно да се направи устроство, което хем да пропуска чист високочестотен сигнал, хем да защитава от висок ток. Трети пък не се доверяват дори на стандартното заземяване, тъй като според тях в сградите то не е реално и дават пример за това, как мобилните оператори правят собствено зануляване, в опит да застраховат скъпата си техника.
Защита на компютъра при буря
По принцип въпроса със защитата на компютрите повечето доставчици на LAN интернет оставят на клиентите и се опитват да обезопасят мрежата си, тъй като това им спестява допълнителни разходи и разходки със стълбите. Клиентите пък като чуят, че един протектор струва почти пет пъти колкото LAN-картата (която е около 5-10$) са склонни да прежалят мрежовата карта, с мисълта че могат да купят лесно нова. В този случай обаче, потребителите трябва да знаят, че избирайки този вариант, те рискуват заедно с нея да си замине някой и друг PCI слот на дънната платка, нейният BIOS, а дори и цялото дъно. Все пак, ако клиентът е хазартен тип, то нека поне да знае, че е добре да се използва вместо 100 Mbits LAN карта, някоя по-евтина 10 мегабитова, тъй като последната има разделителен трансформатор, който има свойството да предпазва компютъра от изгаряне, като хора от бранша посочват като перфектно решение 3Com 509. Вероятността да се стопи електрониката в PC-то се увеличава значително, когато се използва 100 мегабитова PCI карта в комплект с ATX захранване, дори когато компютърът е "изключен".
Тъй като нито един вариант не помага 100%, най-добрата защита е по-време на буря да се изключва кабела от компютъра - вярно, няма интернет, но пък със сигурност PC-то няма да изпуши.
Мрежово оборудване, използвано при изграждането на LAN
FTP и SFTP кабелите имат обвивка от метално фолио, към което върви и метално жило, което се заземява. При SFTP кабела един пласт фолио и специална метална оплетка, като между тях минава и заземяващото жило. Смята се че вторият тип кабел е по-надежден от първия, тъй като наподобява коаксиалните кабели на кабелните телевизии.
Смисъла на СФТП кабела е в това че медната оплетка е доста по-добър проводник от алуминиевото фолио. Иначе казано по-добър екран. Технологията е измислена за защита от слаби електромагнитни смущения, но върши работа и за защита от ел. разряди. Кабела се заземява само в единия си край защото в противен случай рискуваш доста сериозна потенциална разлика в 2-та му края, което довежда до неприятни резултати
LAN протекторите се грижат през кабела да не преминават прекалено големи напрежения. В България най-популярни са тези на APC, които струват около 16-20 долара, но показват висока степен на надеждност. Протекторите имат електронни елементи, които отвеждат напрежението над определен волтаж към масата, като българските устроства работят с газоразрядни ампули, а в APC с интегрални схеми. Реакцията на протектора е мигновенна, но понякога му влиза напрежение над възможностите му и той изпуска.
Суичовете са устройства, подобни на концентраторите (хъбове), но за разлика от тях не препращат пакетите от един компютър към всички портове на суича, а към точно определен и на теория не може да се подслушва връзката на някой. При гръмотевица има четири варианта - устройството да оцелее, да му гръмнат определен брой портове, да стане неизползваемо или пък да блокира и да трябва ръчно да се рестартира (което важи междудругото и за хъбовете).
След това този вид мрежи се пренесоха в цяла София, а и в повечето големи градове на България. Само да минеш по някоя централна софийска улица и се огледаш по фасадите на сградите ще видиш сума ти кабели, висящи и преплитащи се един с друг, свързани в разни кутии и минаващи по невероятни места, а ако минеш по жилищните квартали ще видиш странно висящи жици между покривите. Това не са кабелите на кабелната телевизия - по тез свещени жици минава интернет връзката на много софиянци, решили да не страдат от монопола на БТК и да се ръсят с огромни телефонни сметки и разправии с дуплекса.
И така, по разни мазета и покриви кипи трескава дейност - инсталират се суичове, заземяват се кабели, поставят се усилватели и Wi-Fi антени, а абонатите на тези мрежи се увеличават всеки ден и дори чакат на опашка и си търсят партньори за LAN.
Тук идва и реда да вмъкнем думата "обаче". Въпреки, че пролетта е прекрасен сезон, с разцъфтелите дръвчета, аромата на събуждащата се от зимен сън природа и приятното настроение в душата на човека, то този сезон е най-мрачният за хората заели се с организирането на LAN мрежи, а и за клиентите им.
Стане ли малко по-лошо времето, т.е. завали и загърми и по софийските улички ще забележите младежи нарамили дълги и тежки стълби, а на колана запасли клещи за кримпване на мрежови кабели, на рамото снопче кабел навито, а в торбата нови суичове.
Тяхната работа е да проверят трасето, тъй като наблизо е паднала мълния или гръмотевица и стопила някой суич, а не дай си боже и LAN картата заедно с дънната платка на компютъра на някой от потребителите на мрежата.Обикновено, когато времето се влоши и кабелджиите на фирмите предлагащи LAN интернет предвкусват мириса на изгорял бакелит и катеренето по покривите. И това се случва, защото по кабелите които минават по фасадите на сградите се индуцира голямо напрежение, често пъти достатъчно за да изкара извън строя прецизната и чувствителна техника. Не е задължително гръмотевицата да падне върху кабела, за да направи поразията - достатъчно е в атмосферата да се натрупат достатъчно силни електростатични полета и белята става.
Ако надникнем в клубовете на Дир.бг ще забележим, че собствениците на фирми и групичките от хора самоорганизирали собствени мрежи веднага споделят опита си в борбата с природните стихии. Ако пък сте един от потребителите на тези LAN мрежи и погледнете какво се обсъжда там, може да ви настръхнат косите и да назначите дежурен по PC, който веднага щом се появи някое черно облаче да изтръгва LAN кабела от компютъра и да го запокитва на пода.
Това е защото, вътре ще прочетете каква е статистиката на гръмнало оборудване. Там няма да прочетете за гръмнали компютри, а по-скоро за суичове и радиомодеми, но това не бива да ви успокоява и винаги трябва да имате едно на ум.
Статистиката за първата дъждовна седмица на май месец, е че почти всяка градска LAN мрежа е "изгубила" поне по 2-3 устройства, а някои твърдят, че 2/3 от мрежата им не работи изобщо. Един от доставчиците на такъв интернет, признава че само в една от гръмотевичните вечери са му изгорели 6 суича и 3 хъба.
Доставчиците на интернет по LAN вече знаят, че по-скъпото оборудване, кабели и оптика им спестяват доста нерви, усилия и пари. Някои вече говорят за възможността да прокарат между блоковете оптични кабели, които не се влияят от атмосферните условия. Тези кабели, заедно с конекторите им струват много повече от UTP, SFTP и FTP кабелите, но пък за сметка на това се изплащат с течение на времето.
Други пък инсталират специални устройства, които се наричат surge protectors (LAN протектори, гръморазрядници), но дори и те понякога не успяват да се справят с индуцираното електричество и често на хъбовете и суичовете им горят портове.
Публична тайна също е, че трети се изтарикатяват и полагат своите кабели в подземните канали на БТК, въпреки че нямат разрешение за това. Разчитат на това, че техниците на държавният телеком не смеят да срежат кабел, тъй като просто не знаят на чии е. При легалният вариант се плащат по 0.23 лв на метър за полагането на подземен кабел от техници на БТК и въпреки, че това не е прекалено скъпо, ако се мисли в перспектива, то процедурата по одобрението на кабела е прекалено тромава за да се използва често.
Заземяването е най-важно
Всички знаят, че кабелите трябва да се заземяват и ако не са го правили досега, вече старателно зануляват оплетката на FTP (Foiled Twisted Pair - Усукани двойки с фолио) или SFTP кабелите (Shielded FTP). Стандартните 8-жилни UTP кабели никога не бива да се използват за открити междублокови пространства, тъй като те не могат да бъдат заземени, а и са с ниска механическа усточивост и по-високо омово съпротивление. Според източници, работещи в сферата, много малко от хората полагащи кабелите се стараят да ги заземяват, а инвестицията в зануляването е много важна и от нея зависи донякъде и прическата на собственика на такава мрежа (както и на клиентите му).
Според някои собственици на мрежи, при добро заземяване на кабелите, пораженията при липса на протектори са минимални, а други смятат че без протектори изобщо не може. Въпреки това, ако падне мълния близо до някоя мрежа, тогава нищо не помага, горят суиочове, LAN карти, понякога и дънни платки, а се случва и кабела да грее като реотан. Някои смятат, че LAN протекторите не са добра защита, тъй като пропускат високата електрическа индукция - тока пробива протектора сякаш го няма, тъй като на практика е невъзможно да се направи устроство, което хем да пропуска чист високочестотен сигнал, хем да защитава от висок ток. Трети пък не се доверяват дори на стандартното заземяване, тъй като според тях в сградите то не е реално и дават пример за това, как мобилните оператори правят собствено зануляване, в опит да застраховат скъпата си техника.
Защита на компютъра при буря
По принцип въпроса със защитата на компютрите повечето доставчици на LAN интернет оставят на клиентите и се опитват да обезопасят мрежата си, тъй като това им спестява допълнителни разходи и разходки със стълбите. Клиентите пък като чуят, че един протектор струва почти пет пъти колкото LAN-картата (която е около 5-10$) са склонни да прежалят мрежовата карта, с мисълта че могат да купят лесно нова. В този случай обаче, потребителите трябва да знаят, че избирайки този вариант, те рискуват заедно с нея да си замине някой и друг PCI слот на дънната платка, нейният BIOS, а дори и цялото дъно. Все пак, ако клиентът е хазартен тип, то нека поне да знае, че е добре да се използва вместо 100 Mbits LAN карта, някоя по-евтина 10 мегабитова, тъй като последната има разделителен трансформатор, който има свойството да предпазва компютъра от изгаряне, като хора от бранша посочват като перфектно решение 3Com 509. Вероятността да се стопи електрониката в PC-то се увеличава значително, когато се използва 100 мегабитова PCI карта в комплект с ATX захранване, дори когато компютърът е "изключен".
Тъй като нито един вариант не помага 100%, най-добрата защита е по-време на буря да се изключва кабела от компютъра - вярно, няма интернет, но пък със сигурност PC-то няма да изпуши.
Мрежово оборудване, използвано при изграждането на LAN
FTP и SFTP кабелите имат обвивка от метално фолио, към което върви и метално жило, което се заземява. При SFTP кабела един пласт фолио и специална метална оплетка, като между тях минава и заземяващото жило. Смята се че вторият тип кабел е по-надежден от първия, тъй като наподобява коаксиалните кабели на кабелните телевизии.
Смисъла на СФТП кабела е в това че медната оплетка е доста по-добър проводник от алуминиевото фолио. Иначе казано по-добър екран. Технологията е измислена за защита от слаби електромагнитни смущения, но върши работа и за защита от ел. разряди. Кабела се заземява само в единия си край защото в противен случай рискуваш доста сериозна потенциална разлика в 2-та му края, което довежда до неприятни резултати
LAN протекторите се грижат през кабела да не преминават прекалено големи напрежения. В България най-популярни са тези на APC, които струват около 16-20 долара, но показват висока степен на надеждност. Протекторите имат електронни елементи, които отвеждат напрежението над определен волтаж към масата, като българските устроства работят с газоразрядни ампули, а в APC с интегрални схеми. Реакцията на протектора е мигновенна, но понякога му влиза напрежение над възможностите му и той изпуска.
Суичовете са устройства, подобни на концентраторите (хъбове), но за разлика от тях не препращат пакетите от един компютър към всички портове на суича, а към точно определен и на теория не може да се подслушва връзката на някой. При гръмотевица има четири варианта - устройството да оцелее, да му гръмнат определен брой портове, да стане неизползваемо или пък да блокира и да трябва ръчно да се рестартира (което важи междудругото и за хъбовете).
Коментари