Just Another Day ...Without Him
Казват , че когато се налага да проявяваш търпение , това учи на голяма самодисциплина. Но когато се събудя сутрин и знам че Кирил е в София и мисли за мен със същата яростна жажда и упоритост ... започвам да проклинам и пустосвам цялата гадна съдба , която не ми позволи доволно да успея да уча в СУ. Може би и аз съм си виновна ... все пак винаги търся вината в себе си , което е правилно през повечето време.. Ама той ми липсва убийствено мамка му !Той ми даде ужасно много (е , и отне , но това е друга , съвсеееем друга тема) , научи ме да бъда по-спокоен и уравновесен човек , което за мен изобщо не е лесно. Той е единственият мъж , който понякога иска само да лежи и да ме гушка със затворени очи - предишните ми 2 гаджета никога не биха могли да го направят. С него постигнах близост , каквато никога не бях вярвала , че съществува. Той ми е и най-добрият приятел .. и любовник .. и всичко ...И неведнъж ми е казвал , че иска да прекара остатъка от живота си с мен. А мен все още ме е страх да призная ,че и с мен е така. Обикновено се засмивам и сменям темата ,а вътрешно треперя. Киро не се сърди. Прегръща ме и целува по челото. Не е нормално да обичаш някого толкова много !!!В Пловдив вали ужасно силен сняг.Ето , пак го направих :)Смених темата , когато вътрешносттите ми започнаха да се свиват. И изобщо , кога човек разбира , че това , което чувства и иска е .. правилно ?
Мило, когато обичаш с цялото си същество и човекът отсреща ти дава същото - винаги е правилно, докато вие го искате.
Не съжалявай за Су, не си изпуснала много ;)
А иначе ужасно много те разбирам какво е да ти липсва...за съжаление. Стискай зъби и се бори с обстоятелствата , за да бъдеш с него. :) Успех и много любов от мен!
ПОМНИ СВОЯ РОД И ЕЗИК
Съдбата си играе много гадно с нас! И аз съм далеч от любимия човек поради ред причини! И точно сега нищо не може да се направи! И двамата сме затрупани с ангажименти и понякога не се чуваме с дни! Много ми е тежко! И ми липсва ужасно много! Понякога се мъча да го изхвърля от главата си, да не мисля за това колко много ми липсва, но не става!
Не е честно така! Но май нямаме избор...
"Гора без вълци не бива!"
Аз вярвам в това. Вярвам и в любовта и винаги давам всичко от себе си, което не винаги май е правилно, но аз не мога да се преструвам. Ако някой смята, че животът е сцена, а любовта е една от ролите, които трябва да изиграе, аз предпочитам да я играя със свалена маска и разкрити карти.
*ИВА*
Установих, че е абсолютно невъзможно!
"Гора без вълци не бива!"
не можеш да се надяваш, че някой ще загърби ангажиментите си, за да бъде с теб. Разбирам те напълно, защото често ми се е случвало във връзките и е болезнено. Но това, че той и ти имате ангажименти и сте далеч един от друг съвсем не значи, че той не те обича или ти него. Въпреки че има хора, за които това е пречка, това си е техен проблем - не е твой. От нас се иска просто да приемем факта, че не сме роби и длъжници един на друг. Една връзка не може да се върти само и единствено около нас. Човешки същества сме и имаме своите нужди и потребности, които не могат винаги да съвпаднат с тези на любимия човек.
*ИВА*
А не! Май не си ме разбрала правилно. Не мисля, че някой трябва да зарязва ангажиментите си, работата си заради другия...
По принцип не си падам по "заробващите" връзки. Всеки малко или много си има свой собствен живот... Но има моменти, в които просто липсата е твърде осезаема...
"Гора без вълци не бива!"
Моменти като този http://bglog.net/trackback/3340 дето си описала. А затова, че те разбрах погрешно, извинявай!
*ИВА*
Нали за това сме тук! Да си помагаме взаимно, да облекчаваме мъките си и да споделяме радостите си...
"Memento mori!"