Internatioanl Night - Снимки (главно от бибилиотеката)
Таблото, което посреща гостите във фоайето:

От двете му страни има специални шкафове, които ни разрешиха да използваме, направихме изложба с предмети, представящи различните страни:


Дървото на наследството: месеци преди 8 април раздадохме на децата лист хартия, върху който има нарисувано листо. На него детето посочва откъде са прадедите му, дядовците и бабите, родителите и къде е родено то самото. После Ана и Тина изрязаха листата, залепихме ги в стола и се получи това красиво дърво:


"Индианците" бяха донесли много прежда и китайски пръчици за хранене - от тях децата направиха Окото на Бога -

Лесно е, ето опита на Ана:

Част от индианската изложба:

Тсай-Фен учи децата да пишат йероглифи върху пясък:



Винаги популярната къна (Henna Tattoos):

Изпълнителките на мексиканския танц от програмата:

Китайски шах:


Библиотеката - полската маса малко преди посетителите да нахлуят:


Децата се учат как се правят жерави (оригами). На преден план с пиринска носия - Тина:

В салона -Кевин репетира с директорката част от впечатляващото си изпълнение с китайско йо-йо:

Събитие от такъв мащаб се подготвя чрез много флайери - листовки, с които родителите са уведомявани какво и защо се прави. Всички - родители, деца и учители, бяха окуражени вечерта на празника да носят дрехи, представящи страната, от която са дошли. Една от любимите ми снимки - обърнете внимание на бебето в ръцете на бащата:

Самюъл от Мексико:

А това са Ева и синът и'. Тя е от Унгария; един от предишните организатори на International Night:

BgLOG.net
· 30.07.2008
· Shogun
Да си различен за тях означава просто да си друг; нищо повече. Още един от богатата шарения заобикаляща ги ежедневно. Така се отнасят и към децата инвалиди; към децата с вродени аномалии; и прочие. Което е чудесно...
Много ми беше интересно, благодаря ти.
За мен е особено важно отношението на децата ми към културното им наследство. Ако сме в България, вероятно никога няма да мога да накарам Тина да облече пълна национална носия и да се яви пред цялото училище. Тя мрази да носи дори шапка, а сега цялата вечер беше със забрадка, и то без да я карам насила.
През цялото време, докато работех с хора от цял свят, размишлявах: защо в България децата не са учени да пеят песни от родния си край, да танцуват народни танци и да знаят как изглеждат носиите от различните краища на страната и каква е символиката на елементите в тях...
Караме ги да научат "Аз съм българче" и с това се приключва.
И после гордо обявяваме колко много светът харесва нашите танци и нашата музика - което е вярно, но е недостатъчно. Важно е ние да харесваме и да се гордеем с културното си наследство, да го разбираме, да го съхраняваме и предаваме на децата си.
Тук пък това е особено важно. И съм доволна, че Ана и Тина разбират колко е отговорно да представяш страната си.
Накрая на представленията помолихме всички деца, дошли с национални костюми, да дойдат на сцената и да минат като на ревю.
Ана е много срамежлива и първоначачално отказа, но после се реши. (Тина отказа категорично). После питах Ана защо е променила решението си и се е качила на сцената. Тя каза: защото нямаше кой друг - трябваше да го направя - бях единствената българка.
Браво на момичето :) Наистина.