"How to": Отопление през зимата 1 - дърва!

Гледам, че софийските жители не им е приятно да разчитат на топлофикация за отоплението през зимата, та ще споделя тук по какъв (принудителен донякъде) начин се отопляваме в провинцията. В северозападналия ни град никога не сме имали централно отопление, въпреки (бившето) наличие на радиатори навсякъде в жилищата, строени до преди 10-ина години ...

Ха, с печки (котли) на твърдо гориво, естествено. Кофти е, (все пак сме в 21-ви век), мръсно е, неблагодарна и досадна работа, но за сметка на това е най-евтиния възможен начин за достигане на нормални температури за човешки живот в жилището, което обитаваме.
Точно вчера внесох дървата - 4 кубика точно (без закръгляне)- с които ще посрещнем ниските температури. Излязоха ми общо 120 лева - напълно законни, и съвсем реална цена за сезона. Сега съм с мускулна треска на някои (повечето всъщност) части на тялото ...
Проблем от миналите 2 години беше мястото, където да ги съхраняваме. Жилищния блок е построен добре, преди 40 години, стабилен е, тухлен, засега сме доволни. Единият от проблемите е, че сме на 9-ти етаж (от общо 10). По-неприятно е обаче липсата на мазета - просто в комплекса има няколко еднотипни блока, построени без такава "екстра", и нашият между тях. Процедурата беше доста сложна - първо купуваме само 2 кубика, които плътно запълват малката открита тераска, и стигат за половината от отоплителния сезон за такъв апартамент (топъл, вътрешен, около 65 кв.м.). И след това, по средата на зимата, при най-високите цени, в най-големият студ, се налага купуването на още толкова дърва. И пак гърбене с чувалите до горе, като междувременно трябва да се внимава с асансьора. Горкичкият е страшно разбрицан, та на всеки половин час интензивно използване, примерно, му се дава поне 15 минути почивка. Да не забравя да спомена и одисеята със въглищата, които се купуват в едни такива 25 килограмови чувалчета, защото иначе само на дърва печката не успява да поддържа нормална температура за по-дълго време.
Това е проблем особено нощем, когато сме заспивали на 22 градуса, а на сутринта - 16!
Важно уточнение - печката е мощна, с водна риза, и е свързана с два големи радиатори, един малък и бойлер със серпентина.
Оказва се, благодарение на по-напористата и отворена съседка, че долу, в основите на блока, имало още едно огромно помещение ... Та преди две седмици изнамираме от някъде ключа, изслушваме предупрежденията, че собствеността не е уточнена, и че там е вероятно мокро, и отваряме металната врата. А вътре - осем големи котли (2 метра диаметър, 4 метра дълги), и плетеница от изгнили тръби. Печални остатъци от времето, когато блоковете са били на локално парно, работещо на нафта на смешно ниски цени ... Всичко покрито със прах, паяжини и кал. И никаква следа от човешко присъствие. Обаче, за наша радост, около котлите има достатъчно място, и така си заплюхме по едно ъгълче. Малко ме притесняваше водата, която от време на време се просмуква и тече незнайно от къде, та си купих 4 дървени палета, и складирах горивото върху тях. Като гледам старателно подредените и нацепени трупчета, въпреки мизерията наоколо, и липсата на осветление, ме обзема едно такова "топло" чувство - и тази зима сме я осигурили. И то по малко по-цивилизован и по-малко досаден начин от предишните.
Мисля, в почивните дни на седмицата да качвам необходимите ми чувалчета до горе, а въглищата засега ще бъдат по стария начин - няма как.
И в заключение, малко лични данни за сметките за електричество - независимо от сезона, харчим между 20 и 30 лева за ток месечно (е, може би и газовият котлон и микровълновата спомагат за пестеливостта ...
А аз много обичам да си ми е топло

Марио Асенов