Heaven's a lie (разказче)

Гледам развихрилили са се някакви дискусии отнсоно изневерите, а то разказът, който обмислях от сесията и той за тва, та викам да ви го постна, макар че току-що го свърших и хич не е идеален :)

.....................................................................

Heaven's a lie

- Прощавам ти – каза той, отчупи парче хляб и продължи най-спокойно да разглежда вестника, докато вечеряше.
Тръпки побиха Гери. Не, не толкова от безразличието му към факта, че отново му бе изневерила, а от това, което предстоеше да му каже.

Бяха се оженили преди 5 години – тя току-що завършила филология, с която така или иначе не и беше много ясно какво ще прави, той -5 години по-голям от нея, със започваща да се развива бурно кариера.Беше син на познати на родителите и, харесаха се на някакво семейно тържество. Не беше някаква особено бурна любов, а по-скоро удобство и за двамата, спокойствие.Така се ожениха – тя се оказа със съпруг, който можеше да и осигури охолен живот, без тя да работи, той – с впечетляващо красива и интелигентна жена, което му помогна още повече в кариерата.
Гери си стоеше вкъщи, за да гледа сина си, макар Ивайло да и беше разрешил да наеме бавачка. Не беше от онези жени, които по цял ден ще клюкарстват със себеподобни по сауни или козметични салони, харесваше и да се грижи за дома и децата си.Само че...Скоро след като се ожениха, по време на бременността и, Иво престана да и обръща вниманието, което и даваше преди. Почти не разговаряше с нея, още по-малко пък я прегръщаше, а сексът стана рядкост, което беше разбираемо, но положението си остана същото, дори след като Ясен се роди.В началото не и пречеше, но после всичко това започна да я тормози.Чудеше се какво да прави, как да го накара да и обърне внимание, когато една нейна приятелка и даде съвет – да го накара да ревнува. И Гергана се опита. Изневери му с техен познат, който от край време се опитваше да я свали, но тя се чувстваше твърде отдадена на Иво. Желаният резултат обаче не настъпи. Тя си призна през сълзи какво е направила, съпругът и я погледна и и каза,че чисто и просто и прощава, стига да не хукне да се влюбва и да го напуска, защото имаше нужда от нея като идеаланата съпруга, поддържаща имиджа му. Гери онемя. Не можеше да повярва на ушите си, но и не знаеше каквот точно да прави. Беше свикнала на лукса, не искаше да разстройва малкия Ясен, ако напуснеше така изведнъж баща му. И така ...Чувствайки се в задънена улица, изневерите и продължиха.
Тази сутрин, когато се бе чула с една бивша колежка от университета, тя и разказа, че се е срещнала случайно с Миро. Бил добре,работел като програмист някъде си.Гери затаи дъх. Той беше неосъществената и университетска любов – бяха в една компания в Студентски град, слушаха еднаква музика и някакси нито единият от двамата не се осмели да разруши статуквото на добри приятели. А колко го искаше тогава...Когато свърши разговора с Дея, Гери седна на дивана и се замисли.Какво пък толкова...Нищо не и струваше сега да направи онази крачка, към която не бе пристъпила преди време.Набра номера му. След секунди чу плътния му глас. Определено не беше учуден да я чуе, прие спокойно поканата и да пият кафе у тях. Гергана трябваше да остане сама вкъщи, за това натовари бавачката със задачата да изведе Ясен на разходка, а после и да види баба си, което и уреждаше поне около 5 часа.Ивайло със сигурност нямаше да се прибере преди 8 вечерта.
Миро дойде по-рано от предвиденото, Гери току-що беше излязла от банята и му отвори по халат.Той се усмихна.
-Здравей,Гергана.
-Здравей, Миро .Заповядай, влез, аз ще направя кафе.
Младият мъж се настани в хола и я зачака. По халат беше доста съблазнителна. Всъщност, не можеше да се сети за момент, в който тя да не е била съблазнителна за него.Ако тогава...Ако тогава не го беше толкова страх да се обвърже с жена, сега може би щеше да е все още негова.
Гери донесе кафето.
-Ще ида да се преоблека,изчакай малко.
-Няма смисъл...Ясно ми е защо съм на това « кафе »...
Гери отвори широко очи. Брей, все още си беше нахален с жените.Само че едно време на нея никога не бе говорил така, а само на зарибявките си за по една нощ,
-Ти...какво си мислиш! Аз съм омъжена ...Имам син...
-Гери, ако толкова те интересуваше мъжът ти, нямаше да съм тук сега, нали?
Сега тя се усмихна, сведе глава и дългите и черни коси паднаха напред.Миро я прегърна, повдигна брадичката и и я целуна.Гери обви ръце около врата му, разпусна неговата коса и зарови пръсти в нея.
След около2 часа лежаха прегърнати на нейната спалня.
-Толкова е хубаво...Отдавна не съм се чувствала толкова истинска...Отдавна никой не ме е искал така...
-Ела с мен – прошепна той.
-Къде да ходя с теб? -учуди се тя и се навдигна леко.
-Искам да дойдеш с мен, да живееш с мен.Вземи и детето си.
-Как така? - Гери остана изумена. -Да изоставя мъжа си? Да изоставя дома, който съм изградила?...
-Какъв дом,Гери? Дом, в който мъжът ти не те поглежда, не се интересува от сина си? Или ако толкова много те интересуват парите му – и аз ги имам.Мога да ти осигуря същия лукс и да те обичам и искам, както когато бяхме на по 20, само че тогава не успях да се осмеля да се обвържа с нещо истинско...
Тя сведе глава.А Миро продължи.
-Живееш в измислен рай...Помниш ли онази песен – Heavens a lie? Беше ти една от любимите. Е, точно в това живееш – един лъжлив рай, който той ти е създал, за да те държи до него, защото жени като теб са рядкост.
Гери се разплака.
-Помисли си хубаво, Гергана.И ми се обади, каквото и да решиш.

- Този път е различно, Иво.Няма значение дали ми прощаваш или не.Аз...си тръгвам.
Ивайло остави вестника настрани.
-Как така си тръгваш?
-Така. Не мога да живея повече с теб в това изкуствено идеално семейство.Имам нужда от неща, които ти не можеш да ми дадеш. Не можеш да ги дадеш и на сина ни.
Ивайло остана твърде слисан от думите и, за да може да и се възпротиви.Никога не си бе представял,че тя ще има смелостта да напусне уюта, който и бе създал.
Гери отиде в детската и взе сина си на ръце. После излезе през входната врата – без яке, без багаж. Не взе нищо със себе си, искаше да започне отначало.

Дъ енд