God is a DJ!!!
Днес беше много, много ползотворен ден...
Преди малко се прибрах от дискотечка! Бях излязла с Redigy и една негова приятелка на ретро парти. Направо се разбихме!!!
Имах нужда от такова нещо... Подейства ми като някакъв катарзис, като прераждане... Изцяло се бях отдала на момента и сякаш бях в музиката и музиката беше в мен... Зачудих се как съм могла да се забия в проблемите си - къде реални, къде нереални - и да оставя живота да продължава без мен...
Замислих се за хиляди неща. Сетих се как тръгнах на дискотека -протрити дънки, тениска, ниски удобни обувки; почти никакъв грим, нали имам хубави очи. Хвърлих бегъл поглед в огледалото - кой пък ти носи лилава коса, разроших я и се усмихнах. Със сигурност никой няма да се загледа в мен, нито да се обърне след мен. Чудо "космато" голямо! Защо трябва да търся одобрението на другите? В техните очи винаги ще чета присмех, завист, неразбиране. Аз съм такав каквато съм! Важното е когато се погледна в огледалото да се харесам и да видя усмивката си!
Днес се чувствам някак различна. Дали поумняла, дали пораснала - не знам. Просто различна. Усещам как съм натирила всичкото минало там където му е мястото. Осъзнах, че всичко лошо е останало зад мен - каквото било, било. Хубавите неща са пред мен, но докато дойдат трябва да живея тук и сега, така. Трябва да престана да гоня химери и да градя въздушни кули. Не, това няма да стане изведнъж, но първата крачка я направих.
Хех, и поука даже си взех! Играх, загубих, но си научих урока. Не съжалявам. Бих съжалявала, ако не бях го направила, въпреки че знаех че е грешка и че ще има сълзи после. Но поне се преборих с някои от илюзиите си... И сега се чувствам прекрасно!
Осъзнавам колко щастлив човек съм. Имам си семейство, макар и да не срещам разбиране там. Имам прекрасни приятели. Най-добрите и най-прекрасните! Усещам, че съм обичана. Имам от кого да поискам съвет. Имам рамо на което да поплача. Има с кого да помълча и това да не е пропиляно време. Има кой да ме разбира, понякога даже и без думи. Даже... Даже има на кого с чисто сърце да кажа: "Обичам те!". А той ще ме погледне гузно и изненадано и ще попита: "Защо? Аз не те заслужавам!". Глупчо мили, в случая въпросът "Защо?" е напълно несъществен и неоснователен! Нещата са такива каквито са...
Да! Да... Аз съм един много, много щастлив и усмихнат човек!!! Колко ли ще продължи това?! Не знам!!!
Утре вероятно ще се събудя с размазан грим, сенки под очите и кървясал поглед. Вероятно ще съм вкисната и ще гледам страшно... И може пак да съм щастлива... Но какво значение имат Утре и После... Важно е какво е Сега...
Щастлива съм, да! И ми се ще да видите колко е широка и искрена усмивката ми...
Обичам се!
Обичам те!
Обичам ви!
Лека нощ!/Добро утро!
Преди малко се прибрах от дискотечка! Бях излязла с Redigy и една негова приятелка на ретро парти. Направо се разбихме!!!
Имах нужда от такова нещо... Подейства ми като някакъв катарзис, като прераждане... Изцяло се бях отдала на момента и сякаш бях в музиката и музиката беше в мен... Зачудих се как съм могла да се забия в проблемите си - къде реални, къде нереални - и да оставя живота да продължава без мен...
Замислих се за хиляди неща. Сетих се как тръгнах на дискотека -протрити дънки, тениска, ниски удобни обувки; почти никакъв грим, нали имам хубави очи. Хвърлих бегъл поглед в огледалото - кой пък ти носи лилава коса, разроших я и се усмихнах. Със сигурност никой няма да се загледа в мен, нито да се обърне след мен. Чудо "космато" голямо! Защо трябва да търся одобрението на другите? В техните очи винаги ще чета присмех, завист, неразбиране. Аз съм такав каквато съм! Важното е когато се погледна в огледалото да се харесам и да видя усмивката си!
Днес се чувствам някак различна. Дали поумняла, дали пораснала - не знам. Просто различна. Усещам как съм натирила всичкото минало там където му е мястото. Осъзнах, че всичко лошо е останало зад мен - каквото било, било. Хубавите неща са пред мен, но докато дойдат трябва да живея тук и сега, така. Трябва да престана да гоня химери и да градя въздушни кули. Не, това няма да стане изведнъж, но първата крачка я направих.
Хех, и поука даже си взех! Играх, загубих, но си научих урока. Не съжалявам. Бих съжалявала, ако не бях го направила, въпреки че знаех че е грешка и че ще има сълзи после. Но поне се преборих с някои от илюзиите си... И сега се чувствам прекрасно!
Осъзнавам колко щастлив човек съм. Имам си семейство, макар и да не срещам разбиране там. Имам прекрасни приятели. Най-добрите и най-прекрасните! Усещам, че съм обичана. Имам от кого да поискам съвет. Имам рамо на което да поплача. Има с кого да помълча и това да не е пропиляно време. Има кой да ме разбира, понякога даже и без думи. Даже... Даже има на кого с чисто сърце да кажа: "Обичам те!". А той ще ме погледне гузно и изненадано и ще попита: "Защо? Аз не те заслужавам!". Глупчо мили, в случая въпросът "Защо?" е напълно несъществен и неоснователен! Нещата са такива каквито са...
Да! Да... Аз съм един много, много щастлив и усмихнат човек!!! Колко ли ще продължи това?! Не знам!!!
Утре вероятно ще се събудя с размазан грим, сенки под очите и кървясал поглед. Вероятно ще съм вкисната и ще гледам страшно... И може пак да съм щастлива... Но какво значение имат Утре и После... Важно е какво е Сега...
Щастлива съм, да! И ми се ще да видите колко е широка и искрена усмивката ми...
Обичам се!
Обичам те!
Обичам ви!
Лека нощ!/Добро утро!
Faithless са ми любимци - благодаря, че ги спомена.
Даже се погледнах в огледалото и казах: "Колко съм хубава!"
Калин ме чу и ме пита на майтап: "Кой ти го каза това?"
А аз казах (пак на майтап): "Огледалото ми го казва всеки ден, а ти през ден!" :)
И аз те обичам. И чакам следващата среща.
Това и аз често го правя. Но нали трябва да се работи, а то оттам проблемите. Хубаво е човек да релаксира и музиката и дискотеките са най-добрия вариант за такива случаи според мен :)) Колкото по-често, толкова по-добре :)
Абе напоследък се чувствам невероятно щастлива! Настроението от четвъртък още си ме държи! Може би защото е пролет... Но какво го нищя защо и как. Важното е, че ми е гот!
То било хубаво да се усмихваш!!!