GAP 2 (по пътя към оправията)
Отново кофти вечер... Петък вечер... Абе въобще целия ми ден беше един такъв раз/скапан.
Спах до обед заради снощи. Всъщност се събудих още в осем сутринта, но просто нямах нито желание, нито сили да стана.
Станах само защото се сетих, че трябва да ида до банката. Разбира се не за да тегля пари. Откъде ти, пак останах без стотинка. Пари най-рано във вторник може и да видя. Ходих да си взема новите номера на банковите сметки, евентуално ако някой се обърка да ми прати пари....
Днес почти дума не съм обелила. Само с една заядливка в банката и с таксиметровия шьофьор... колкото да му кажа къде да ме закара...
Прибрах се само за да намеря един празен и прекалено тих апартамент. Всичките ми съквартирантки са си заминали по родните места... Стана ми гадно и пак легнах да спя...
Плаках насън. Не знам какво сънувах, не помня, но много ме е разтроило явно...
Събудих се доста късно. Някъде към осем-осем и половина май беше... Хапнах насила, не защото бях гладна, а защото трябва...
Заиграх се с мишлетата си, даже почнах да им говоря на глас. Толкова са малки и беззащитни. Жал ми е, че ще трябва съвсем скоро да се разделя с тях...
Замислих се как напоследък я карам на самотек. Усещам как си пропилявам времето в правене буквално на нищо... А в понеделник започва сесията ми! Мале, не ми се мисли какъв кошмар ще е! Пет изпита за които почти нямам материали. Ама сама съм си виновна. Да не съм си клатила краката, а да съм ходила на лекции... Ама какво да направя, като направо ми убиха желанието да уча... Както и да е. Ще се справя някак.
Планирах какво ще правя през така наречените почивни дни. При положение, че не мога да се прибера, ще трябва да се постарая да ги оползотворя максимално. Стаята ми в момента е абсолютна кочина. Ще се чисти утре сутринта. Дано само наистина да стана сравнително на време. После ще се захвана с двете си курсови работи. Да се надяваме, че ще успея да ги завърша до понеделник...
Няма по-добро лекарство за депресията от това да си намериш някакво занимание. По възможност интелектуално, че да не мислиш за лошите неща...
Ще се оправя. Небойте се за мен!
Спах до обед заради снощи. Всъщност се събудих още в осем сутринта, но просто нямах нито желание, нито сили да стана.
Станах само защото се сетих, че трябва да ида до банката. Разбира се не за да тегля пари. Откъде ти, пак останах без стотинка. Пари най-рано във вторник може и да видя. Ходих да си взема новите номера на банковите сметки, евентуално ако някой се обърка да ми прати пари....
Днес почти дума не съм обелила. Само с една заядливка в банката и с таксиметровия шьофьор... колкото да му кажа къде да ме закара...
Прибрах се само за да намеря един празен и прекалено тих апартамент. Всичките ми съквартирантки са си заминали по родните места... Стана ми гадно и пак легнах да спя...
Плаках насън. Не знам какво сънувах, не помня, но много ме е разтроило явно...
Събудих се доста късно. Някъде към осем-осем и половина май беше... Хапнах насила, не защото бях гладна, а защото трябва...
Заиграх се с мишлетата си, даже почнах да им говоря на глас. Толкова са малки и беззащитни. Жал ми е, че ще трябва съвсем скоро да се разделя с тях...
Замислих се как напоследък я карам на самотек. Усещам как си пропилявам времето в правене буквално на нищо... А в понеделник започва сесията ми! Мале, не ми се мисли какъв кошмар ще е! Пет изпита за които почти нямам материали. Ама сама съм си виновна. Да не съм си клатила краката, а да съм ходила на лекции... Ама какво да направя, като направо ми убиха желанието да уча... Както и да е. Ще се справя някак.
Планирах какво ще правя през така наречените почивни дни. При положение, че не мога да се прибера, ще трябва да се постарая да ги оползотворя максимално. Стаята ми в момента е абсолютна кочина. Ще се чисти утре сутринта. Дано само наистина да стана сравнително на време. После ще се захвана с двете си курсови работи. Да се надяваме, че ще успея да ги завърша до понеделник...
Няма по-добро лекарство за депресията от това да си намериш някакво занимание. По възможност интелектуално, че да не мислиш за лошите неща...
Ще се оправя. Небойте се за мен!
Коментари