FOLDER IS EMPTY

Изпразних се от смисъл. Да, знам, че звучи смешно, но моля, изключете мръсното подсъзнание. Говоря за онова състояние на човека, при което той губи представа за мястото си в обществото и в живота въобще. Тъпо е (и май изтъркано) да кажеш, че не намираш смисъл в живота си. Е добре, къде е тогава той? Дали се намира в отношенията с любимите хора? Ами ако изведнъж се окаже, че нямаш любими хора? Тогава сигурно е в ежедневната дейност, която извършваме (в нашата работа). А ако я мразим тая дейност, ако ни е толкова отвратителна, че всяка сутрин, когато се будим с мисълта за нея, ни се гади (като сутрешното гадене при бременните)? Може би не е в работата. Ами, да я търсим сред природата ("Обрааатно към джунглата..." се пееше в една весела песенка). Нали напоследък всеки се е засилил към горите, езерата и планините. Не, пак не става, защото нямаме време, нито възможност да се спрем на една поляна и да се порадваме на зелената тревица. И какъв е смисълът да си мечтаем, че някой ден ще се освободим от цялата мръсотия в заобикалящия ни свят и най-после ще заживеем своя така желан и чакан живот? Няма смисъл, защото рано или късно разбираме, че можем да си го чакаме тоя приказен живот докато