ER по български или за едно "спешно" отделение
Надявам се написаното да не звучи твърде злобно, предавам думите на майка си, не съм била пряк свидетел, но и имам вяра.
Дядо ми пострадал.Паднал по стълбите и си измъкнал рамото.Рано сутринта в четвъртък баба ми се обажда на майка ми и с баща ми хукват до село да видят какво става. Решават да водят дядо на лекар, защото много го боли, а е с прекаран инфаркт и не може да си движи ръката. Така около 8 и половина сутринта се озовават в ортопедичното отделение на ВМИ-Пловдив, пред спешен кабинет. Да видим сега какво е тълкуването на спешен...Очакваме там да има самоотвержен лекар, готов веднага да помогне на пострадалия?Ми, драги зрители, май твърде много сме свикнали с д-р Картър.Действителнастта е друга. Пред кабинета родителите ми и баба ми и дядо ми заварват младеж, който чака пред спешния кабинет вече втори час. Заедно чакат още около половин час, когато най-сетне лекар се появява. Той обаче ги препраща на рентген. Там лекарят се е справил бързо и отговорно, точно както подобава на спешно отделение, за което му благодаря.Връщат се при другия лекар, той казва, че трябва да се сложи упойка, защото наместването е много болезнено.Чакат анестезиоложка около час и половина!В крайна сметка тя се появява, но заявява, че трябва да намери сестра и тръгва отново нанякъде си. А според майка ми наоколо е било пълно със сестри. Анестезиоложката се появява отново след още 30-40 минути и анестезира дядо ми, но не и момчето, защото я извикали на операция! Така, то, което е чакало вече 5 часа, му се налага да чака още 1 час! Искам да попитам аз, във ВМИ само 1 анестезиолог ли има? И само една сестра с него?
В крайна сметка, цялото чакане на нашите с дядо им отнело над 3 часа пред "спешния" кабинет, а самото наместване - 15 минути, заедно с анестезията и излизането от упойката. За другото момче не ми се говори, искрено се надявам да са му обърнали внимание и да се чувства по-добре.
Моят дядо вече е добре и въпреки съветите на нашите да остане в апартамента в Пловдив, пак са се върнали на село с баба. Утре съм на посещение. Тъкмо да видя щъркел...
Надявам се това да е било единичен случай на поведение в едно българско спешно отделение.Много се надявам, защото ако все пак ортопедичните спешни случаи рядко са на живот и смърт, то при хирургичните например е обратно...
Дядо ми пострадал.Паднал по стълбите и си измъкнал рамото.Рано сутринта в четвъртък баба ми се обажда на майка ми и с баща ми хукват до село да видят какво става. Решават да водят дядо на лекар, защото много го боли, а е с прекаран инфаркт и не може да си движи ръката. Така около 8 и половина сутринта се озовават в ортопедичното отделение на ВМИ-Пловдив, пред спешен кабинет. Да видим сега какво е тълкуването на спешен...Очакваме там да има самоотвержен лекар, готов веднага да помогне на пострадалия?Ми, драги зрители, май твърде много сме свикнали с д-р Картър.Действителнастта е друга. Пред кабинета родителите ми и баба ми и дядо ми заварват младеж, който чака пред спешния кабинет вече втори час. Заедно чакат още около половин час, когато най-сетне лекар се появява. Той обаче ги препраща на рентген. Там лекарят се е справил бързо и отговорно, точно както подобава на спешно отделение, за което му благодаря.Връщат се при другия лекар, той казва, че трябва да се сложи упойка, защото наместването е много болезнено.Чакат анестезиоложка около час и половина!В крайна сметка тя се появява, но заявява, че трябва да намери сестра и тръгва отново нанякъде си. А според майка ми наоколо е било пълно със сестри. Анестезиоложката се появява отново след още 30-40 минути и анестезира дядо ми, но не и момчето, защото я извикали на операция! Така, то, което е чакало вече 5 часа, му се налага да чака още 1 час! Искам да попитам аз, във ВМИ само 1 анестезиолог ли има? И само една сестра с него?
В крайна сметка, цялото чакане на нашите с дядо им отнело над 3 часа пред "спешния" кабинет, а самото наместване - 15 минути, заедно с анестезията и излизането от упойката. За другото момче не ми се говори, искрено се надявам да са му обърнали внимание и да се чувства по-добре.
Моят дядо вече е добре и въпреки съветите на нашите да остане в апартамента в Пловдив, пак са се върнали на село с баба. Утре съм на посещение. Тъкмо да видя щъркел...
Надявам се това да е било единичен случай на поведение в едно българско спешно отделение.Много се надявам, защото ако все пак ортопедичните спешни случаи рядко са на живот и смърт, то при хирургичните например е обратно...
Ще се отклоня малко от темата - но и страшно много ме дразни чакането в поликлиниките при личния лекар. Не знам защо те си мислят, че като си отишъл да чакаш там, имаш цял ден. И чак се дразнят, ако бързаш!!! После се чудят защо като се появи сестрата и всички скачат и се бутат да влязат по-бързо! Направо нямам думи. Затова толкова хора си спестяват нервите пред кабинета и после това си е за тяхна сметка, защото все пак нужда от прегледи има....
Няма да забравя как преди няколко години бях оставена без лекарска помощ със счупена ръка в продължение на 2 денонощия в един малък град, макар че досаждах на лекаря с молби за помощ. Мотивът беше: На ръката имам малък оток, значи не е изкълчена - отокът щеше да е голям. Малък е отокът при счупване, но мойта ръка не е счупена, следователно.... Накрая на втория ден, за да ми докаже как нищо ми няма, докторът ме прати на рентген. Е тогава лъсна истината. Ама защо изчакахме тези два хубави дни?
За чест на нашата лична лекарка мога да кажа, че при нея не се чака. Записваме си час по телефона и като отидем, влизаме само, като изчакаме да излезе предишния пациент. Перфектна работа.
Иначе и нашата лекарка е така - записваш първо час и тогава отиваш.И аз съм доволна от нея :)
Не искам да коментирам отношението на лекарите и системата на здравеопазването, че ще се ядосам много!!!