Datura - "дяволската трева" в "Учението на Дон Хуан" и в реалния свят

От няколко дни чета една книга. Съвсем случайно си избрах точно нея от www.spiralata.net.
Всъщност, книгите на Карлос Кастанеда там са 8 или 9 (не съм сигурен), но си избрах точно тази, защото беше първата по ред на издаване... А не ми се четеше хаотично.
Книгата е нещо като биографична книга, сглобена от бележки от дневници, които авторът си е водил, по време на преживяванията си.
Сюжетът се развива основно около срещата на Кастанеда с един индианец от племето "Яки". Кастанеда тогава е студент по Антропология и предприема няколко пътувания, за да събере информация за лечебните растения, използвани от индианците в някакъв район, разположен югозападно от Калифорния...
Няма да ви отнемам удоволствието, ако не сте чели книгата и да й правя пълен преразказ.
Това, което ми стана интересно в книгата до момента (не съм я прочел цялата, но ми остава съвсем малко) е момента, в който Дон Хуан започва да говори за различните видове съюзници и закрилници по пътя към знанието.
Под съюзник той описва нещо, което може да ти даде някакъв вид особена сила
Това, което познава самият той като съюзници са "дяволската трева" - Datura и "малкият дим".
Дяволската трева той описва така :

"— Разбери! Дяволската трева е такава. Тя се прокрадва около тебе като жена. Ти дори не знаеш за това. Всичко, което те интересува, е, че тя те кара да се чувстваш добре и силен: мускулите — издуващи се от енергия, юмруците — сърбящи, ходилата на краката — изгарящи да настигнат някого. Когато човек я опознае, той наистина се изпълва с непреодолими желания. Моят благодетел казваше, че дяволската трева пази хората, които искат сила, и се отървава от онези, които не могат да я управляват. Но тогава силата е била по-разпространена, била е търсена по-жадно. Моят благодетел беше силен човек и според това, което ми е казвал, неговият благодетел, на свой ред, е бил дори по-отдаден на стремежа към силата. В онези времена обаче е имало важни основания да бъдеш силен."

За "малкия дим" Дон Хуан казва следното :

"

— Какъв е този дим, дон Хуан?<?xml:namespace prefix="o" ns="urn:schemas-microsoft-com:office:office"?>

—Димът на ясновидците!

Имаше едно забележимо благоговение в неговия глас — настроение, което не бях улавял никога преди.

— Ще започна, като ти разкажа точно какво ми каза моят благодетел, когато започна да ме учи за него. Макар че по онова време, както и ти сега, сигурно не съм можел да разбера: „Дяволската трева е за онези, които предлагат цена за сила. Димът е за онези, които искат да гледат и да виждат. И по мое мнение, димът е несравним. Ако веднъж човек навлезе в сферата на неговото действие, всяка друга сила му е подвластна- Това е великолепно! Разбира се, отнема целия живот. Отнема години само да се запознаеш с двете негови съществени части: лулата и сместа за пушене- Лулата ми беше дадена от моя благодетел и след много години милване стана моя. Тя порасна в ръцете ми. Да я предам в твоите ръце, например, ще бъде истинско изпитание за мен. И огромно постижение за теб — ако успеем! Лулата ще усети напрежението да бъде използвана от някой друг; и ако някой от нас направи грешка, няма да има никакъв начин да предотвратим разчупването на лулата от собствената й сила или бягството й от нашите ръце, за да се разбие, дори ако падне върху купа сено. Ако това се случи някога, то ще означава края и на двама ни. Особено на мен. Димът ще се обърне срещу мен по невероятен начин."

При втория сеанс с "дяволска трева", Кастанеда успява да полети и да се събуди след това при растението на Дон Хуан. Тогава той описва, че пъвоначално, попадайки в "различната реалност", усеща как краката му започват да се издължават, ръцете също, като това става на няколко пъти, преди да се почувства много високо и да полети.

Вчера се поразтърсих малко в интернет, за да видя каква е тази "дяволска трева" и  дали наистина съществува.
Гугъл веднага ме препрати към Уикипедиа, където прочетох доста неща за това растение, които съвпадат напълно с описаното в книгата.
Това, което ме развълнува най-много беше препратката към един сайт, където всякакви хора, които са експериментирали с растението, са описали преживяванията си.
Повечето от тях, доколкото ми става ясно са от типа "авантюристи", които са решили да пробват още нещо, различно от марихуана и т.н., за да видят какъв е ефекта.
Доколкото ми става ясно обаче от книгата, за употребата на "дяволска трева" са необходими специални процедури и "ритуали", защото самото растение е "капризно".
Дон Хуан също обяснява, че всяка част от него (корен, стебло, листа, семена) се използва с различна цел, като коренът и семената са това, което може да даде "знание" и да разкрие много неща...
Та... да се върна на сайта.
Първата история, която прочетох вчера там беше за едно момиче (сигурно на не повече от 20, 22 г, доколкото мога да преценя), което много искало да си набави такава трева за да пробва и разпитвала дилърите, които я снабдявали с марихуана, но повечето или не познавали растението, или го нямали.
Съвсем случайно неин приятел попада на такова растение и откъсва бодливата топка, в която са семената му. Впоследствие го продава на въпросното момиче.
То остава с някакъв приятел вкъщи и изяжда около 15 от 30-те семена, които има.
В първия около половин, един час почти нищо не се случва, докато после момичето не описва същото усещане за разтягане, което и Кастанеда описва в книгата си.
Впоследствие губи представата за приятеля си и не може да го види в стаята, а само чува гласа му - все едно отвън.
Когато излиза на двора на къщата, вижда някакви стари приятели, с които започват да си говорят някакви неща и да пушат трева. Момичето описва, че това са всички, които са я зарязали, когато тя е започнала да пуши, а сега ги виждала да пушат и те.
Когато си изпуска цигарата и се навежда да си я вземе, открива, че няма цигара, а когато се надига, вижда, че около нея няма никой. Следва уплаха и чувство на страх, което вследствие е заменено с нови "видения", или "пътешествия".

В книгата, Datura освен за летене, или за сила се използва и за гадаене, като чрез виденията, до които се достига (с помощта на два гущера), човек може да получи отговор на какъв да е въпрос.
Кастанеда трудно разбира отговорите, които получава, защото не се първоначално не се вслушва в сърцето си, когато задава някакъв въпрос, а блуждае в някакви мисли.

Та така си помислих и за това момиче, че нещата, които е видяло са били вследствие на някакъв въпрос, или просто са били много объркани, защото не е знаела какво точно иска, или как да го направи....

Ето ви линк към сайта, на който попаднах. Историята, която прочетох беше най-първата от всички...

Та... В крайна сметка, не знам какво точно исках да кажа с тази публикация, освен да "излея" малко впечатления от нещо, което ми е било доста интересно тез дни.

В книгата съвсем не става дума само за растения и тяхното влияние - по скоро всичко е базирано на някакъв вид философия...
Много е интересно, но не мисля, че ще се хареса на всеки.