Damage

Look at the damage we’ve have done
Look at the damage



Стъпвам по пясъка. Ивица морска пяна гладно облизва ходилото ми и прави нетрайният грим от пясък, полепнал по цялото ми тяло, да блести с цветовете на залязващото слънце.
Няма звуци (толкова нетипично за това време на годината). Гората край мен е притихнала, отдавайки последно сбогом на свойте обитатели. Аз съм от онези (резистентните), които скоро ще си отидат завинаги. Табелката на къмпинга - синя, с леко ръждясали крайща, бавно се поклаща върху широко отворената порта. Огромният строеж над хълма се извисява заплашително над притихналия плаж и напомня за нас и безумието ни.
Аз съм последната и скоро ще си отида. (Don’t loose your head…Another damage has been done…)
Последната, последната, последната.
Ако беше преди няколко години сигурно щях да кажа, че ще си направя този надпис на фанелка, а хората около огъня доволно щяха да се засмеят и да надигнат поредната чаша ракия.
Сега съм последната.
Свалям маската (What can I say? What can I say? You probably wish that I was dead…). Всяка пора в мен диша (до задушаване).
Поглъщам отровата, която хищно унищожава целият ми свят.
Аз съм от последните. Последната.
Скоро ще е късно. Дори за мен.

Look at the damage we’ve have done
Look at the damage
I thought you were the one
Look at the damage
Look at the damage we’ve have done
Broken dreams and shattered love
What can we salvage?

Look at the damage