Check, please!

So many faces, so many places

Гледам назад и мога да кажа, че 2007 г. бе най-най-най-най невероятната в живота ми. Толкова хора, толкова места, толкова ново знание - за мен, вселената и всичко останало.
Гледам назад и мога да кажа, че животът е прекрасен, че можеш да намериш хубави страни дори и в болката.
През тази година не се влюбих (не ми е известно някой да се е влюбил в мен), станах главен редактор малко след 26-тата си година, шест месеца по-късно напуснах и започнах да живея в друга страна. От двумилионна София отидох в 8000-ден Велки Медер. И заобичах този начин на живот. One two many perfect mornings.
Кафето и малкия ми прозорец и камбаните сутрин.
Разбрах какво е да си чужденец, да си сам и да не говориш езика. Разбрах какво е да си в тотална изолация, сам с мислите си и ми хареса... Живях за първи път от 26 години напълно сама и нямам намерение да се връщам обратно (поне за сега). Открих че обичам да готвя и че обичам да си гледам къщата.
Смях се, плаках, греших и пак и пак и пак.
Писах разкази. Открих удоволствието от преподаването.
Влюбих се в карането на колело.
Намерих приятел на неочаквано място.

Намерих и най-важното за мен - МЕНЕ СИ. Започнах да тичам. Стигнах до 4 км, после спрях да ги броя.
Обичам да тичам.


Обичам ви и ви желая страхотна 2008 г. Нека засенчим предишната.