Bglog в детската градина

Ще се опитам да разкажа как беше, но нищо няма да разберете, защото за радостта в детските очи не може да се напише.

С Тери и Яничка имахме известни главоболия със задръстванията и липсата на градски транспорт. Седим на две преки от детската градина и е почти 16,00h, децата ни чакат, но не можем да идем, защото нямаме фотоапарат... А без снимки е немислимо.  Трябваше да се доберем някакси до домът на Яничка, но не беше лесно. Наложи се да дебнем за таксита на три фронта, та да имаме шанс с тая конкуренция. Една мацка ни отмъкна таксито под носа. Нахалната Момо влезе вътре след нея, постоя малко и излезе. Толкова ме беше яд, че забравих да й трясна вратата на онази. На следващата такава мадама просто не се дадохме. С Яничка блокирахме и двете врати и заявихме на шофьора, че е наш и толкоз. Децата чакат. И Дарла чакаше. Измръзнала горката.

В детската градина всичко приготвено. Дечицата мили, спретнати, нямат търпение. Родителите напират да си ги взимат, но успяхме да ги задържим. Подариха ни много рисунки една от друга по-хубави. Изпяха ни страхотна песничка. Онази за Шаро и първият сняг. Вълшебно! Тери има клип с песента, ще чакаме да го качи. Едно момченце пожела да ни изрецитира стихче. Започна тържествено, а по някое време каза "Ех, че е дълго това стихотворение..." и гласчето му се загуби сред смях и ръкопляскания.

После всички се размърдаха. Подаваха се подаръци. Чуваха се весели детски викове. Усмивки. Коледно отвсякъде! :) Едно момиченце направо издърпа от ръцете на Яничка една кукла и каза "Това е мое!". Ние любезно предложихме съдействие в разопаковането, но детето беше категорично, че не дава куклата. Много я хареса.

Момченце пък се разплака, че майка му е дошла да го вземе, защото се влюби в камиона с буклуджийските кофи, който им занесохме. (Да си призная и аз тайно най-много по този камион си падам още от вчера.)

Едно момиченце тропкаше с краче и отказваше да го заведат вкъщи. Искало последно да си тръгне и беше обидено, че толкова рано за дошли да го вземат. Много сладко дете!

Всички деца бяха прелестни! Докато раздавахме играчките обяснявахме, че палатката - къщичка на Мечо Пух, трябва някой да им я сглоби. А един симпатяга вдигна ръчичка и без колебание обяви, че той е главния конструктор на групата. :) Сладур!

Ех, не мога да разкажа. Това няма как да го напиша, наистина. Жалко, че не успяхте да бъдете там, приятели. Във всеки случай, докато гледате снимки бъдете сигурни, че сте направили няколко деца щастливи. Благодаря!