BGLog - пречка в моето образование

Ето, вече се случи да не си взема един от изпитите. Остават още три, а аз уча ли? Не уча.
Първо се наспивам хубаво, за да имам сили за тежката материя. После решавам да закуся, че на гладен стомах метални съединения влизат ли в главата...? Закуската е специална, за да ми отнеме, колкото се може, повече време.
После трябва да обърна внимание и на котето. Как иначе?
Най-сетне след около час сядам на бюрото. Три пъти ура за momo, понеже това си е живо геройство. Отварям учебника, пускам компютъра и проверявам набързо какво има в Bglog. След това в някоя общност и в още някоя, и в още някоя.. Накрая се налага да мина през Bglog за последно (понеже може нещо да се е случило, докато съм била в общностите), иска ми се нещо да коментирам, друго да напиша. За най-най последън път проверям...
В крайна сметка след вътрешна борба и недоволство изключвам монитора. Отварям учебника. Дори започвам да чета някой от въпросите. Ако е кратък, стигам до самия му край. Облягам се блажено да фотьойла, доволна от себе си. Мисля си "А какво ли става с BGlog...?"
Включвам монитора... и останалото го знаете.
В 18.00h е вече твърде късно да се учи. Връща се милото ми човече. Гушкам го. Пак и пак. След това отново сайта. И отново. Може би още един въпрос, а може би не..
Във всеки случай точно преди лягане минавам за последно през харесваните общности. И заспивам обещавайки си утре да уча повече.
Моля ви, спрете ми блога. Пречи ми!