Един търсач на истината научил, че най-мъдрия гуру в цяла Индия живее на върха на най-високата индийска планина. Тръгнал търсачът на път и накрая намерил приказната планина. Тя била невероятно стръмна и човекът хиляди пъти се подхлъзвал, падал и пак става и т.н. Добрал се до върха в рани и синини, и там виждял гуруто, който седял с кръстосани крака пред пещерата си.

-О, мъдър гуру, дойдох да те питам каква е тайната на живота - казал търсачът.

-А, да,  тайната на живота....- отговорил гуруто - Тайната на живота е чаша чай!

-Как?!? Чаша чай? Да бия толкова път, да претърпя толкова лишения и болка, за да открия смисъла на живота, и ти да ми кажеш, че е чаша чай!

Гуруто свил рамене.

-Хубаво, може и да не е чаша чай.

Имало някога едно човече от нищо. Имало нос от нищо, уста от нищо, дрехи от нищо и винаги се обувало в нищо. Тръгнало на път по едно шосе от нищо, което не водело никъде. Срешнало една мишка от нищо и я попитало:

— Не се ли страхуваш от котката?

— Не, разбира се — отговорила мишката от нищо — в тази страна от нищо ям само котки от нищо, които имат мустаци от нищо и нокти от нищо. Освен това aз уважавам кашкавала. Ям само дупките. Нямат никакъв вкус, но са много сладки.

— Главата ме заболя — казало човечето от нищо.

— Това е глава от нищо: даже да я удариш в стената, няма да те заболи.

Човечето от нищо искало да опита, потърсило стена, за да си блъсне главата, но стената била от нищо и тъй като се било засилило — паднало от другата страна. И от другата страна нямало съвсем нищо. Човечето от нищо така било уморено от всичко това, че заспало. И докато спяло, сънувало, че е човече от нищо и вървяло по един път от нищо и срешнало една мишка от нищо и започнало и то да яде дупки от кашкавал и излязло, че мишката имала право: просто нямали никакъв вкус.

Имало някога едно човече от нищо. Имало нос от нищо, уста от нищо, дрехи от нищо и винаги се обувало в нищо. Тръгнало на път по едно шосе от нищо, което не водело никъде. Срешнало една мишка от нищо и я попитало:

— Не се ли страхуваш от котката?

— Не, разбира се — отговорила мишката от нищо — в тази страна от нищо ям само котки от нищо, които имат мустаци от нищо и нокти от нищо. Освен това aз уважавам кашкавала. Ям само дупките. Нямат никакъв вкус, но са много сладки.

— Главата ме заболя — казало човечето от нищо.

— Това е глава от нищо: даже да я удариш в стената, няма да те заболи.

Човечето от нищо искало да опита, потърсило стена, за да си блъсне главата, но стената била от нищо и тъй като се било засилило — паднало от другата страна. И от другата страна нямало съвсем нищо. Човечето от нищо така било уморено от всичко това, че заспало. И докато спяло, сънувало, че е човече от нищо и вървяло по един път от нищо и срешнало една мишка от нищо и започнало и то да яде дупки от кашкавал и излязло, че мишката имала право: просто нямали никакъв вкус.

Имало някога едно човече от нищо. Имало нос от нищо, уста от нищо, дрехи от нищо и винаги се обувало в нищо. Тръгнало на път по едно шосе от нищо, което не водело никъде. Срешнало една мишка от нищо и я попитало:

— Не се ли страхуваш от котката?

— Не, разбира се — отговорила мишката от нищо — в тази страна от нищо ям само котки от нищо, които имат мустаци от нищо и нокти от нищо. Освен това aз уважавам кашкавала. Ям само дупките. Нямат никакъв вкус, но са много сладки.

— Главата ме заболя — казало човечето от нищо.

— Това е глава от нищо: даже да я удариш в стената, няма да те заболи.

Човечето от нищо искало да опита, потърсило стена, за да си блъсне главата, но стената била от нищо и тъй като се било засилило — паднало от другата страна. И от другата страна нямало съвсем нищо. Човечето от нищо така било уморено от всичко това, че заспало. И докато спяло, сънувало, че е човече от нищо и вървяло по един път от нищо и срешнало една мишка от нищо и започнало и то да яде дупки от кашкавал и излязло, че мишката имала право: просто нямали никакъв вкус.

Имало някога едно човече от нищо. Имало нос от нищо, уста от нищо, дрехи от нищо и винаги се обувало в нищо. Тръгнало на път по едно шосе от нищо, което не водело никъде. Срешнало една мишка от нищо и я попитало:

— Не се ли страхуваш от котката?

— Не, разбира се — отговорила мишката от нищо — в тази страна от нищо ям само котки от нищо, които имат мустаци от нищо и нокти от нищо. Освен това aз уважавам кашкавала. Ям само дупките. Нямат никакъв вкус, но са много сладки.

— Главата ме заболя — казало човечето от нищо.

— Това е глава от нищо: даже да я удариш в стената, няма да те заболи.

Човечето от нищо искало да опита, потърсило стена, за да си блъсне главата, но стената била от нищо и тъй като се било засилило — паднало от другата страна. И от другата страна нямало съвсем нищо. Човечето от нищо така било уморено от всичко това, че заспало. И докато спяло, сънувало, че е човече от нищо и вървяло по един път от нищо и срешнало една мишка от нищо и започнало и то да яде дупки от кашкавал и излязло, че мишката имала право: просто нямали никакъв вкус.

Джани Родари

Поздрави.

Йорданке, предварително моля за извинение :[

хахахахаха Лорде, Пътеводелят не само изглежда, той е Библия, но пък в интерес на истината трябва да си призная, че изплагиатствах от една наскоро /преди 1/2 година/ прочетена книга "Платон и птицечовката влизат в бара" ;)

Malackarвие сте извинен,още в мига на Вашето раждане,и понеже забелязвам лек интерес в погледа  Ви,бих Ви помолила да коментирате следното:

Веднъж На Хал Че попита Дърт Пън:
- Учителю,каква е ползата от безмълвието?
Старият мъдрец,който беше зает с воденето на сложен екзистенциален спор с вечния си опонент,Кух Че Реп,внезапно се извърна и с отработено движение плясна Че по зачервения врат.
- Учителю,защо ме ударихте? Аз наистина искам да знам...
- Ами това е ползата от безмълвието - ако си беше стоял безмълвен и не ми беше задавал глупави въпроси,нямаше да изядеш шамара. - невъзмутимо отговори Пън и продължи да се надвиква с Реп,като в паузите между крясъците успяваше да отпива големи глътки от виното на Вон.
Хлапето огорчено премигна няколко пъти и отново се зае да препрочита "Дао Дъ Дзин".
"Ето защо мъдрецът
чрез бездействието действува,
чрез безмълвието учи"
"Баси,как лъжат в тая книга" - помисли си Че,разтривайки наболяващият го врат.
От близката леха охлювът наблюдаваше разигралата се сценка със злорада усмивка.
- Ти пък какво се хилиш - сопна му се На Хал Че - ни си ли чувал,че Охлювът,който е Охлюв,не е Охлювът,който е Охлюв?
Усмивката на охлюва помръкна. "Ей ся вече ме хвана натясно" помисли си той и поклати тревожно рогца.

Лоа Дзъ се въртеше като пумпал в гроба си...

".....Дори целият свят да те обича,тази любов няма да те направи щастлив.Само извиращата отвътре обич ще ти донесе щастие.Само тя ще промени нещата,а не любовта на другите към теб.Твоята половина е обичта към всичко наоколо,другата половина може да е дърво,куче,облак.Ти си едната половина,другата половина е онова което възприемаш......"

ХАХАХАХАХАХАХХА Лорде,той вероятно е бил един мъдър Охлюв-християнин,попаднал по погрешка в китайска градина.Ако беше дао,би разсъждавал така:

Преди повече от две и половина хилядолетия, по времето когато Конфуций обикалял Поднебесната, един ден той случайно узнал, че тайнственият Лаодзъ живеел наблизо скрит в уединение в една пещера.
Конфуций решил да го посети и да побеседва с него по някои измъчващи ума му от дълги години въпроси.
Упътил се сам към пещерата на Лаодзъ и влязъл с достойнство в нея.
Старият мъдрец наистина бил там и нещо си дялкал. Той не обърнал никакво внимание на високия гост - само го изгледал и продължил да работи.
Конфуций смутено попитал:
- Няма ли поне да ме поканите да седна? Нима вие не тачите правилата на гостоприемството?!
Лаодзъ продължил да работи, но все пак го удостоил с отговор:
- Ако ви се иска да седнете, сядайте! Ако предпочитате да стоите прав като мен, стойте си прав. Та това е вашият живот, а не моят! Кой съм аз да ви казвам какво да правите?
Конфуций объркан казал:
- Аз исках просто да побеседвам с вас за Съвършения човек.
Лаодзъ се разсмял:
- Съвършен или не човекът си остава човек, точно така както и най-голямото и високо дърво си остава само дърво.
Шокиран от неочаквания отговор Конфуций промълвил:
- Исках и да ви питам и за това, какво според вас представлява смъртта...
Лаодзъ го изгледал иронично и казал:
- Вие сега сте жив, но не знаете какво представлява живота. Защо тогава искате да узнаете какво представлява смъртта?
И старият мъдрец отново се задълбочил в работата си, а Конфуций се обърнал и без да каже нито дума напуснал пещерата.
Когато учениците му го попитали, защо е толкова смутен и развълнуван, той им отвърнал:
- Влязох в пещерата да се срещна със смъртен земен човек, а се срещнах с безсмъртен небесен дракон. Как няма да съм смутен и развълнуван!