...

В белите земи роди се той,

И сякаш очаквайки я,

Надеждата в него тъй растеше,

Че часът кога настъпил е – тъй и не разбра.

 

Отиваше си, и никой не узна,

Не повярваха на неговите думи,

Не бе той Яворов, нито Лора,

А дете родено без любов.

 

Заченато без желание, и с омраза,

Но дете отраснало с инат,

Очаквайки своето призвание.

А бе тъй трудно да го видят, Те

 

Всем било лесно да приемат,

Че Дете дошло е, но от къде и как,

Никому не повярвал.

Слънцето залязва, някога

 

Понякога, преди самия залез,

Понякога изгрява преди самия изгрев,

Но истината винаги е там,

Там където няма кой да я излъже

 

И в очите ни ще блеснат пак сълзи

По загуба на този, за когото Ние,

Не вярвали сме, че ще е далеч от нас.

 

Не боли, това е просто смърт,

Не умираш, ти се раждаш,

Но живял си тук, без любов,

А само в скръб и длъжен си,

 

Да бъдеш благодарен, за това, за което си изживял.

 

Слънцето изчезва понякога, преди самата вечер да е дошла,

Но никога след това.