A ти какво ще ми дадеш?

Странно нещо са хората, особено пък нашенците. На Българина винаги някой му е длъжен. И остави, че е длъжен, ми трябва да го направи безплатно и да му угоди точно пък конкретно на него. Представете си следната ситуация. Решавате вие да раздавате кебапчета на площада. Тълпата ще разграбва и ще мъкне наляво надясно, нашенеца ще изяде 4-5, ще нахапе още 10 и другото ще хвърли на бездомните кучета. И така ден след ден. В един момент да речем след месец ще се чуят и първите роптания. “Писна ни от тези кебапчета”, “няма ли да има кюфтета”,” ама помислете и за хляб и бира”. За нашенеца това вече се е превърнало във ваше ЗАДЪЛЖЕНИЕ. Вие трябва да го изхранвате. А не дай си Боже ако кажете: “ Хора, не смогвам вече финансово, че станахте прекалено много, ще взимам за кебепчетата по 5 стотинки, нищо че струват 70, за да можем да нахраним повече хора...” Е, тогава бедна ти е фантазията. В началото всички ще изръкопляскат, ще кажат “Браво, страхотна идея, така ще има за повече хора”, след това голяма част ще се опитата да се уредят точно те да не плащат, а накрая ще започнат да роптаят и то все по ожесточено: “Ууууу, печалбари, само ни грабите парите и си пълните гушите. Ние защо плащаме? И без това кебапчетата ви са скапани”. След това ще се събере една групичка, която ще започне да готви преврат. Преврат на кое не е ясно, но тази група ще започне “да организира масите в протест срещу несправедливата продажба на кебапчетата по 5 стотинки”. Ще ви изкарат какъв ли не, ще тръгнат слухове колко сте забогатял от продажбата на тези кебапчета, какви палати сте вдингнал. Накрая ще ви писне от всичко. Един ден ще се събудите и ще теглите една майна на всичко. Ще отидете и ще нахраните бездомните кучета, а те ще махат с опашка... и ще са благодарни.