A на тебе?

Няма ги нощите, в които на прозореца очаквах луната и слънчевите дни, които идват, за да ме приберат... Вместо това сега животът ме жигоса и аз гледам как се превръщам в призрака на миналото, демонът на настоящето и загиналия господ на бъдещите дни.

Носещата се из наситения въздух мараня заплашва да обхване последната видима следа от красивите летни дни, от студените зимни нощи, от пролетните сутрешни мъгли и есенния здрач, в който се роди един човек... Човекът останал без име и загубил вътрешната си увереност, чувства и възприятия.

Чаша студено кафе дими до зимната стая, в която някой чатка по клавишите на изпразнена от мастило пишеща мащина, която не спира да пише там някъде... Горчиви спомениобхванаха замръзнали пръсти. Те не ги бяха напускали много време, нещо им пречеше да си идат, или поне да запалят лагерен огън до стената.

Помниш ли нашата стена? Помниш ли с каква упорита грижовност я построихме и не й дадохме да падне... Ти спомняш ли си? Спомняш ли си кога забравихме, че тази стена съществува? Спомняш ли си къде е сега тя? Е... спомни си. Тя отдавна вече не е съставена от нас, а онези сенки, на които преди време се присмяхме... Това сме ние сега...

Какво ли ни накара да видим в бъдещето и да си помислим, че мястото ни не е там? Какво ни накара да си помислим, че застраховката живот ще ни предпази? А защо не беше създадена застраховка стена?!

Ако чуеш вика ми, който отравям към теб, значи е останала поне прашинка от онова, което вече е преди. Това няма значение, смисълът ми убягва, не знам какви ги върша и какви ги говоря, докато търся онзи прозорец в непромокаемите зидове на крепостта, в която времето ме заключи...

Ключът бил у мен, но няма ключалка...

А как би могло да има, когато няма врата?

Това не може да е истина...

Но какво правиш тук? Защо си дошъл? Не искам да ме виждаш такава, не искам да ме молиш за прошка, това отдавна не е във моята власт... Няма за какво да ти прощавам, ти ми даде нови очи, даде ми да надникна във фантазиите, които ни заобикаляха, за да мога накрая да прозра какво сме имали, какво сме спечелили, загубили и...

Отново съм сама. Теб те няма. Побягна ужасен от демоните, които живеят в мен и които не се бяха появявали до сега в присъствието ти.

А мечтите? А сега? Има ли ги? Какви би трябвало да бъдат и защо изобщо за ми нужни? А на тебе? Защо изобщо ти бяха тези проклети мечти?