Щях да започна с обръщение към теб и се спрях, защото никът ти, колкото и да е атрактивен, ми е малко странен за произнасяне, понеже поразително напомня на обида, а пък аз нямам такива думи в речника си. Затова ще пропусна обръщението и ще карам нататък.
Прочетох с огромен интерес разказа ти за синята птица. И както самия ти си знаеш – той се харесва повече на публиката, в това число и на мен. Нормално е на един човек да му харесва повече едно произведение, а на друг - друго, защото всеки има различно светоусещане, а в случая аз като твой читател – бих казала не различно, а даже диаметрално противоположно на твоето.
Не че позитивизмът тук извира, напротив на някои места е толкова тъжно, че чак те заболява, но положителното е, че го няма този тежък гнетящ нихилизъм, с който са наситени другите ти творби. Стойностното в тази творба според мен е умението ти да насищаш с емоции сюжета, подбирайки точните думи, и да въздействаш върху читателя.
Никога ли не си се опитвал да напишеш нещо, което да поражда усмивки и добро настроение?
Орлине, прочетох ти разказа и незнайно защо хванах един молив и листче и надрасках 2 изречения. Разбирай ги както искаш - пък и не знам дали аз съм те разбрала както искаш.
Ти чакаш синята птица да дойде, а тя в същото време е вътре в теб. И не я пускаш - защо? - освен нощем. Птичка в клетка - защото тя хем живее вътре в теб, хем е в изгнание. Затуй тя плаче и се къпе в дъжда си. Твоята красива птичка.
Пропуснал съм, май, да отбележа, че стихотворението в началото не е мое, а на Чарлз Буковски. Твоите изречения са по-скоро свързани в него и развиват идеята в съвсем друга посока. Моята идея, наистина, беше друга, но не е задължително диапазона от тълкувания да съвпада с този от идеи, вложени от автора, нали?
Прочетох с огромен интерес разказа ти за синята птица. И както самия ти си знаеш – той се харесва повече на публиката, в това число и на мен. Нормално е на един човек да му харесва повече едно произведение, а на друг - друго, защото всеки има различно светоусещане, а в случая аз като твой читател – бих казала не различно, а даже диаметрално противоположно на твоето.
Не че позитивизмът тук извира, напротив на някои места е толкова тъжно, че чак те заболява, но положителното е, че го няма този тежък гнетящ нихилизъм, с който са наситени другите ти творби. Стойностното в тази творба според мен е умението ти да насищаш с емоции сюжета, подбирайки точните думи, и да въздействаш върху читателя.
Никога ли не си се опитвал да напишеш нещо, което да поражда усмивки и добро настроение?
Орлине, прочетох ти разказа и незнайно защо хванах един молив и листче и надрасках 2 изречения. Разбирай ги както искаш - пък и не знам дали аз съм те разбрала както искаш.
Ти чакаш синята птица да дойде, а тя в същото време е вътре в теб. И не я пускаш - защо? - освен нощем. Птичка в клетка - защото тя хем живее вътре в теб, хем е в изгнание. Затуй тя плаче и се къпе в дъжда си. Твоята красива птичка.