8ми Декември - празник на българската студентска младеж

Страна риба са студентите. От една страна се мислят за самостоятелни, а започнели да им окъсява джоба, веднага се сещат за родителите си и хващат първия влак да се върнат "при мама и тати". Уж отиват там да учат, а по цели вечери купонясват, а денем спат. От време на време се мяркат на лекции, за да не забравят каде се намира университета. От този "забързан" начин на живот, дори не им остава време и да хапнат. Може би и за това вицовете за студенти са свързани главно с ядене и пиене.А кога има най-много ядене и пиене? Естествено, че на празниците. То за студента само да има пари всеки ден е празник, но от тях един се откроява най ярко и се набива на очи, също като чисти чорапи в прането на първокурсник. Този празник си е само за тяхната прослойка и се празнува на Осми Декеври.Тогава аудиториите се опразват и цялотот студентско войнство се преселва кам възможно най-евтините и близки хижи и ресторанти. Подобно на великото преселение на народите преди 1500 години, сегашното такова, е за намиране на нови територии за купонясване и надпреварване кой за колко кратко време ще превърне до преди няколко дни тихата и спокойна местност(квартал), в пейзаш от съветска сага за втората световна война.По това време на годината и да не знаеш коя дата е, като видиш младежите, натоварени с промишлено количество огнена вода (кой от запасите на татко и дядо, кой от кварталния супермаркет),разбираш че се задава празник на българската студентска младеж. А то каква младеш е само? Малцината спомнящи си на сутринта за вечерните гуляи, не могат да открият в главите си, нищо подобно на нашата представа за примерен младеж. То им е простено. Само една вечер в годината студента може законно да излезе от същноста си на примерен младеж, от който обществтото очаква светло бъдеще. Може би и заради това те тарсят възможно най-зантънтените краища на родината ни - хем по евтино, хем да не се излагат пред много хора. На другата вечер(защото цял ден са спали) ни лук яли, ни лук мирисали, започват да прииждат обратно към квартирите и общежитията си. На другия ден отново ги чака сабирането у съседа, кафето до ректората, писмата до родителите и все такива дейсности от студентското ежедневие. От време на време идилията бива нарушавана от връхлитащите сесии, но всеки ще даде всичко от себе си, за да си вземе изпитите, че да може другата година пак да празнува Осми Декември(все пак на повечето от тях това се случва само 4-5 пъти в живота им).