8 март...

Чертвъртаците са странни дни, а и както бе казал някой – света определено ще свърши в чертвъртък. А какво става, като 8 март се пада в четвъртък – ярост и безумие.

Едвам стигнаха до спирката, едва слязох от автобуса – всяки квадратен метър в София бе зает от масичка с цвета. Цветя, цветя, цветя... ще получа страхова невроза от тия китки. В автобуса също трагедиии – двама нормални младежи си говорят, единият носи карамфил, другия пак карамфил:

“Човече много го мразя този ден.” – а и физиономията му беше като на човек отиващ на сигурна смърт.

Поне в офиса всичко бе наред – шефа, човек надарен с безгранична мъдрост, бе въвел едно правило – на 8 март жените почиват. Хем си измиваше ръцете пред тях, хем и ние не трявбаше да пускаме мазни усмивки, да купуваме карамфили и други такива глупости. Гениално. Разбира се предишният ден направих едно кратко изявление към колегите – “Момчета, както знаете утре шефа пуска жените в почивка. Внимавайте утре някой да не се разболее или да не забрави да дойде на работа, че ще му излезе доста кофти име. Лично ще се погрижа” За щастие всички бяхме на лице. Освен това, когато няма жени в един офис производителността нараства с поне 20%. А средната употребва в минута на израза “да еба” скача от 2,4 пъти на 12,7...

Сега се сещам, че сутринта ми също започна странно. Точно в 0730 получих sms. Не не ми честитяха празника (никой не се сети да го направи - мръсници). Просто една близка, близка приятелка пишеше следното – “Искам огромна кошница с цветя за да мога да я сложа на бюрото си и да не може глупавата ми съквъртирантка да си слага там лаптопа и да ми трака на главата цяла нощ.” Да, доста трагична молба. Разбира се речено, сторено. Въобще много трудно казвам не на жена – това е голям проблем. Ако бях жена и пак така не можех да казвам не щях да съм мечта... Как да е...

Важното е, че след работа се отбих в един цветарски магазин и взех една прилично голяма кошничка с цветя – азалии или нещо такова. Бюджета ми малко пострада, но по-важното бе че каузата си заслужаваше.

По-интересно беше друго – прибирам си се аз към нас с въпросните азалии, слушах си на iPod-a Rage Against The Machine (което силно контрастира с приличният ми вид и цветята на връх 8 март, но какво да се прави. Аз съм човек на противоречията) и зяпах хората с които се разминавах. Повечето бяха двойки хванали се под ръка (сякаш е стандартна процедура да се държиш за ръка и да подаряваш китки на 8 март), като девойките държаха... точно така – карамфили! Гледах много внимателно реакциите на девойките, поне две от тях пуснаха поглед от типа – “А на моя смотаняк са му са откъснали само 2 лева за карамфил!” Леле как може да има толкова комерсиални жени!

Мисълта ми е друга обаче. Какво по-дяволите празнуваме на 8-ми март?! Едно време беше “Ден на майката”, сега всеки който носи сутиен си мисли, че празнува. Леле, до година и аз ще си сложа сутиен и ще празнувам!Въобще 8-ми март е някаква дива конспирация между жените и цветарските корпорации. Не виждам никакъв смисъл в него и най-малкото е глупавода има “Ден ан жената”, но да няма “Ден на мъжа”! Е, едно време имаше Трифон Нарезан, но и там се намесиха тъмните сили под формата на алчните цветарски корпорации и женското лоби. Сега на 14 февруари има някакъв си изкуствен празник.
Тъжното е, че до следващият 8 март едва ли ще видя и едно цвете в ръката на девойка...