8. 02. 2007

8 февруари за много хора е обикновен зимен ден,понякога студен,понякога и със сняг,но за мене е и рожден.

Родил съм се на тази светла дата/светла,защото за пръв път тогава съм видял светлина/в един дунавски град,известен с художници,писатели,търговци и дарители.Друго какво да ви кажа за мен,може би това.

Бях слънчево дете,после весело момче.

Питам се защо сега като съм мъж,

станах сериозен изведнъж.

Кой изтри усмивката от моето лице,

Къде потъна светлината от моето сърце.

И с поглед пълен с тъга,взирам се по таз

земя,

радостта и детството си аз да зърна

и пак в палаво момче да се превърна.

Дали се чувствам по-остарял ли днес?Не,не се чувствам,аз остарях доста отдавна след няколко от уроците и плесниците на живота тук.Е това си има и цена,станах по-мъдър в личен план,но за съжаление,тя е твърде висока Е, жив съм”-нали това е най-важното”-като се казваше в една реклама.Дали имам някакви желания?-май не, а а а усещам,че се промъкват плахо няколко и ме подсещат все пак да си пожелая нещо.Нали днес е рожденият ми ден и така е прието.Съгласих се,какво да правя,аз по принцип съм си сговорчив,макар че понякога това доста пречи.Пожелавам си:

1.Дeтето ми да вземе интервюто на което е днес,нищо че ще ми липсва и ще ми е мъчно за него цяла година (ще ми липсват дори малките спречквания с него от време на време също)

2.Да сме живи и здрави,семейството приятелите,а за мен малко по-вече късмет в определена част от живота ми.

3.Да имам повече истински приятели на които човек да може да разчита винаги.

4.Хората да са по-добри един към друг и не така лицемерни

Това е,може и да не е станало много хубаво,но така се чувствам и го чувствам.

Е да ми е честит,Наздраве и за другите рожденици роддени днес