6 думи

Поредния изморителен ден е към края си. Отпуснал съм се пред компа с чаша червено, последното за съжаление. От плейлиста Judas, Heloween, Hamerfall, Scorpions, Bon Jovi и Sonata Arctica запълват стаята със стотина перфектни вата мощ и нежност. Умората малко по малко изчезва. Отварям за стотен път пощата - празно. Е, не съвсем. Ония шест думи от сутринта са си все там. Прочитам ги отново и се чудя колко много време може да отнеме това. Някак зад кадър, като в паралелна вселена виждам всяко дкосване на пръстите по клавиатурата. Тези пръсти са изписали милиони битове, а сега са несигурни. Три, четири, пет ... за момент зависват неподвижно над клавишите. Добавят още една. И многоточие... Красивите устни се свиват, откликвайки на мисли, твърде скрити, за да бъдат помислени. Очите се взират за последно в шепата букви на белия екран. Поглъщат ги и дописват многоточията с искрица, изскочила някъде от спомена, заровен дълбоко, дълбоко в душата... Усещам, как кожата ми гори на всяко място, където тези пръсти са ме докосвали. Устните ми потръпват, сякаш тези устни току-що са се отделили меко от тях с неизразимата си нежност. Собствените ми пръсти ме лъжат, че повдигат отметнатата назад глава, за да срещна изражението на тези очи, които бавно се отварят и стапят всички вселени в един миг смърт, прераждане и безвремие ... Ръцете ми се движат безкрайно бавно по клавишите, сякаш за да вмъкнат между битовете невъзможността да не те докосват. Устните ми шепнат безмълвно молба и обещание за което няма думи. Очите ми са скрили вълшебство. Погледни в тях. Потъни в тях. Прероди се в тях...

Коментари

Lilia преди 20 години и 5 месеца

Следя с интерес, всичко което публикуваш тук. Наистина си добър!Опитай да се усмихнеш малко..., дори и да боли!

BasiDi преди 20 години и 5 месеца

Чак толкова нацупено ли звуча? :) Всъщност може и така да е. Надявам се, не за дълго. Благодаря ти за отзивите, вашите мнения са ценни за мен. Хайде, аз изчезвам да работя, пък тия дни може да пусна нещо по-весело тук :)

aragorn преди 20 години и 5 месеца

от мен, Стефане! Никога не спирай да вярваш - най-вече в себе си! Бъди оптимист, дори положението да ти се струва безнадеждно!

И друго - Човек оценява някого след като го загуби! Не стигай до там - по-лесно е да предотвратиш загубата!

А що се отнася до музиката - мисля, че Пейнкилър е една добра песен за започване на деня! Чуй я заради мен! Smiley

Lilia преди 20 години и 5 месеца

просто си тъжен в момента. Човек може да се усмихва и през сълзи, дори и да го боли. А ти можеш да виждаш красивото, смешното, и тъжното в живота. Умееш и да го опишеш добре. Просто исках да ти кажа, че тази тъга в теб ще отмине с времето. Но хората на изкуството в повечето случаи /поне дълбоко в себе си/ са тъжни...

Eowyn преди 20 години и 5 месеца

E, това по ми хареса от предното ;)

Заради мен чуй In the middle of a heartbeat...много ми прилича на това,което си написал, а и адски ми се слуша тая песен :)

ПОМНИ СВОЯ РОД И ЕЗИК

skitnik преди 20 години и 5 месеца

не мога да опиша с думи колко ме кефи всичко, което пишеш. Надявам се някога да се срещнем.

stoiandulo преди 20 години и 4 месеца

От много, мнооого време не бях чел нещо по-хубаво за осъзнаването, че вече си сам, че може би винаги си бил, че можеби вечно ще си така. Кинематографията в начина ти на писане автоматично ме пренесе в състоянието ти и за миг аз станах ти и наистина изпитах красивото опустошение на 6-те красиви и последни думи, на ръцете, които ги изписват, на забавения каданс, с който слагат многоточието...

Още по темата

Коментари