Хей.. твоят приятел е един път човек и това НЕ е поредният път, в който чрез думите му го разбирам.. нито и това, че хората с големи сърца въпреки гадостите, които се опитват да ги съборят, пак се срещат със себеподобни и най-малкото са обичани от тях. И в това си прав... това дори като кажеш на някой приятел нещо лошо, той да знае че не го казваш и не го мислиш наистина... Но също така е лошо да го правиш нарочно и по този начин да "изпитваш" приятелите си.. това според мен е някаква форма на неуважение към тях и честно казано.. В моя живот имаше един много кризисен и повратен момент, когато в един миг престанах да вярвам на трима мой приятели.. и тримата ме обичат още, макар и с двама от тях да не сме заедно.. както и аз ги обичам.. Двама от тях се подведоха.. когато бях груба с тях никой от двамата не забеляза болката в очите ми.. забеляза собствената болка причинена от думите, които изрекох.. и останаха заслепени от нея... Третия ми приятел нищо не ми каза.. не го заболя дори.. всъщност заболя го... ЗАРАДИ МЕН! Той единствен не ме слушаше какво говорех, той единствен погледна мен и не пожела да ме слуша, само ме прегърна в асансьора, когато видя как изхвърчах към него от една стая, за да се прибера в моята, и ме попита какво ми има, и че иска да ми помогне, защото за него съм дори повече от сестра... не любовта е тази, която се намеси тук.. Тук се намеси приятелството.. Преди време се колебаех в това наистина ли приятелите заслужават жертвите, които правиш за тях.. вече не се чудя! Приятелите заслужават всяка жертва, дори и тази, която още не си направил. За мен приятелството все още е най-важнато нещо наред децата.. чак после слагам любовта.. за мен и приятелството е любов, при това точно такава каквато трябва да бъде.. даваща, вземаща, но не и притежаваща!
"Вероятно, да държиш позата на добър и примерен е по- добре? Незнам, все още мисля над това. Лошо ли е да казваш истината, изказана през призмата на твоите очи? Незнам защо ми се набива в главата, че всички които се усмихват и са примерни са фалшиви. А всички лоши биват обичани от съдбата...."
Вампире, въпреки че никога не съм ти писала коментар, чета всичко, което пишеш. Понякога съм съгласна, понякога не...
Защо смяташ, че добротата и усмивката е непременно фалш и поза? Нима не можеш да приемеш, че някой може да бъде добронамерен, без да се преструва? Защо трябва да се разделяме на такива, които са добри, но лицемерно розови, и такива, които са лоши, но откровени и истински? Може да има добри и лицемерни, може да има добри и истински, може да има лоши и лицемерни, може да има лоши и истински... И какво всъщност значи да бъдеш добър или лош? За кого?
А за приятелството... Според мен то е нещо, което се гради във времето и преминава през много етапи. То се развива и укрепва. То е и път, по който се върви. Аз не смятам, че когато някой ми е написал хубав коментар или ми е казал нещо хубаво в един разговор, непременно и автоматично ми става приятел. Или когато някой ме е обидил веднъж или е казал нещо, което ме наскърбява, вече е мой враг веднъж завинаги. Предпочитам да опозная добре човека, преди да кажа със сигурност, че той ми е приятел. Сигурно имам твърде малко приятели по този начин, нали? Но предпочитам така.
За мен приятелството е взаимопомощ, но винаги и по всяко време , колкото изтъркъно и архаично да звучи думата ,само тогава има приятелство.Колкото по остаряваме приятелите намаляват. Защо ли ?Не знам?
Мрат. За мене пък един приятел, който ме чака в края на пътя е също толкова ценен като този, който ме е придружавал през целия път. А аз наистина имам малко приятели. Ама при мене е въпрос на чувства. Може и да съм общувал кратко с някого, но пак да го усещам за приятел. За мене е важна не продължителността, а дълбочината на приятелството.
Има няколко неща ..... отново ти си причина да пиша тук .... ето ги и нещата:
.... No love lost .... ..... only the fools are the last to die ..... ... it is always darkest just before sunrise ..... .... viva la muerte ....for the loving memory of all those who never betrayed LIFE - Fester la Fey, Alex the Fat Insane, Edhath of White House aka Vimp the Soulblade, Nienor Niniel alias Maroon the Witch .... LET THEM BE FOREVER IN OUR HEARTS!
Слънцето...дай кординатите батка,че треа да се видим некой ден с тебе! Абе незнам защо, но още щом стъпих тук и ти видях няколко поста и коментарите по тях, нещо ме ужили в главата, втълпявайки ми идеята, че с теб треа да се видим некой път...просто ми допадаш човеко, без да те познавам(и без лоши мисли тука :Р Незнам...не го казвам на много хора тука...ти си първия, а можеби и единствен.Поста ти е много як...хмм пост...абе тая дума не ми харесва. Ок..признанието ти е много яко! Разбирай горното както искаш...аз разбирам твоя коментар за приятелството със сърцето си..да пиша изводи за него..не ми се разправя. Роден мързел! Ей,благодарен съм на БГЛОГ че ме среща с хора като вас....като тебе! Айде наздраве!
BgLOG.net
· 03.05.2026
· Teri
Вампире, въпреки че никога не съм ти писала коментар, чета всичко, което пишеш. Понякога съм съгласна, понякога не...
Защо смяташ, че добротата и усмивката е непременно фалш и поза? Нима не можеш да приемеш, че някой може да бъде добронамерен, без да се преструва? Защо трябва да се разделяме на такива, които са добри, но лицемерно розови, и такива, които са лоши, но откровени и истински? Може да има добри и лицемерни, може да има добри и истински, може да има лоши и лицемерни, може да има лоши и истински... И какво всъщност значи да бъдеш добър или лош? За кого?
А за приятелството... Според мен то е нещо, което се гради във времето и преминава през много етапи. То се развива и укрепва. То е и път, по който се върви. Аз не смятам, че когато някой ми е написал хубав коментар или ми е казал нещо хубаво в един разговор, непременно и автоматично ми става приятел. Или когато някой ме е обидил веднъж или е казал нещо, което ме наскърбява, вече е мой враг веднъж завинаги. Предпочитам да опозная добре човека, преди да кажа със сигурност, че той ми е приятел. Сигурно имам твърде малко приятели по този начин, нали? Но предпочитам така.
За мене пък един приятел, който ме чака в края на пътя е също толкова ценен като този, който ме е придружавал през целия път.
А аз наистина имам малко приятели. Ама при мене е въпрос на чувства. Може и да съм общувал кратко с някого, но пак да го усещам за приятел. За мене е важна не продължителността, а дълбочината на приятелството.
.... No love lost .... ..... only the fools are the last to die ..... ... it is always darkest just before sunrise ..... .... viva la muerte ....for the loving memory of all those who never betrayed LIFE - Fester la Fey, Alex the Fat Insane, Edhath of White House aka Vimp the Soulblade, Nienor Niniel alias Maroon the Witch .... LET THEM BE FOREVER IN OUR HEARTS!
Абе незнам защо, но още щом стъпих тук и ти видях няколко поста и коментарите по тях, нещо ме ужили в главата, втълпявайки ми идеята, че с теб треа да се видим некой път...просто ми допадаш човеко, без да те познавам(и без лоши мисли тука :Р
Незнам...не го казвам на много хора тука...ти си първия, а можеби и единствен.Поста ти е много як...хмм пост...абе тая дума не ми харесва.
Ок..признанието ти е много яко!
Разбирай горното както искаш...аз разбирам твоя коментар за приятелството със сърцето си..да пиша изводи за него..не ми се разправя.
Роден мързел!
Ей,благодарен съм на БГЛОГ че ме среща с хора като вас....като тебе!
Айде наздраве!