5 стъпки да бъдем учени, а не ученици
1. Интересувайте се от всичко
Ще се учудите колко хора, смятащи се за интелигентни, се интересуват само от една тема. Да, интересно е да се знае, че прилепите винаги завиват наляво щом излетят от пещерата. Ако обаче се интересувате само и единствено от прилепи, едва ли ще откриете или изобретите нещо. Но в случай, че освен от прилепите се интересувате от физика, може би ще намерите връзка с гравитацията и, кой знае, ще откриете единната теория на полетата. Колкото повече и разнообразна информация имате, толкова по-голяма е вероятността тя да се намести в главата ви в нещо ново и непознато.
2. Питайте "защо?"
Никога не приемайте за валидно обяснение "Еди-кой си е доказал". Винаги си задавайте въпроса "защо това се случва по този начин?" Не приемайте нещо за вярно само въз основа на авторитета на изказалия го. Ще се учудите колко нови и интересни въпроси ще възникнат. По същия начин не трябва да приемате нещо за невъзможно. Запитайте се защо е невъзможно и намерете начин да промените причините.
3. Задавайте си общи въпроси
Да предположим, че искате да влезете в двора на комшията си и да му оберете ябълките. Ако се запитате "как да прескоча оградата", или "как да отворя вратата", едва ли ще успеете в иначе похвалното си начинание. Ако си зададете въпроса "как да вляза в двора", ще измислите поне още три начина, различни от стандартните. Може би ще бъдат и по-лесни. Проблемът е, че "учениците" мислят за оградата и вратата -- затова и тези места са най-трудно достъпни.
4. Упражнявайте се в теория
Да се върнем на горния пример. Докато мислите за различни начини да проникнете в двора, може да ви хрумне да се изстреляе с огромно пневматично оръдие. Разбира се, това е луда и непрактична идея. Все пак я разработете в свободното си време. Употребата на създаденото от вас оръдие може да не е оправдана за набавянето на кило ябълки, но в други области може да влезе в работа. Страшно много открития ( най-известните са микровълновата фурна и грамофонът) са били направени докато откривателят е работел върху нещо съвсем друго.
5. Учете другите
Когато научите нещо ново, обяснете го на човек, който не разбира нищо по темата. По този начин ще накарате съзнанието си да си задава въпроси, ще си изясните какво не е ясно на вас самите, и ще родите нови идеи. Навярно по време на Балканската война някой простоват фелдфебел се е опитвал да блесне пред капралите с познания за самолетите, сепнал се е и е казал "Абе ние `що не вземем да хвърляме бомби от това нещо?"
Точно по този начин работи детският ум - преди да вкараме детето в училище и да му кажем кое е възможно и кое не.
Казват, че всички деца са гениални като малки...Това е точно заради непрекъснатия стремеж да знаят всичко; защото винаги подлагат на съмнение казаното от авторитетите ("Не пипай, пари!"); защото за тях не съществуват трудности, а само приключения; защото се учат, докато играят...и защото обожават да обясняват света около себе си на всеки, който даде едно ухо на бърборенето им :).
Поздрави за текста, Ласомбра!
PS
Щях да прочета и коментирам и в другия ти блог, но не мога да понасям текст на черен фон.
Можеш ли да ми отговориш защо ти или който и да било друг може да избере този цветови дизайн, след като е толкова гадно за очите?
Баща ми е електротехник. Постоянно ми обясняваше, че не трябва да бъркам в контактите. Попитах го защо. Той каза "Ще умреш!". Бях на 5 години тогава. Набарах му книгите. Разбрах, че за променливия ток не трябва непременно да се хванеш за двата проводника. Има "фаза", по която тече ток и "нула", която е... е, не си спомням тогава.
Въпросът е, че на 5 години прочетох, че всяка инсталация се защитава! Една сутрин, докато майка ми и баща ми спяха, реших да го проверя. Не, не съм си наврял пръстите в контакта. На 5 години ми е стигнал акъла да направя връзката:
1. Всяка инсталация се защитава (да, това ми беше първата мисъл)
2. Токът убива!
Взех парче кабел (баща ми е електротехник, кабелите се въргаляха навсякъде), хванах го за изолацията (токът убива, но изолацията е безопасна!) и го заврях в контакта. Т.е. заврях двата края на кабела, всеки в едно гнездо на контакта.
Предизвиквам всеки от вас да го направи. Е, да, сега има автоматични прекъсвачи. През 85-та нямаше. Чу се едно могъщо ХРАС. В лицето ми блесна синя светкавица и в следващия момент осъзнах, че седя на малкото си дупе и се опитвам да осъзная какво се е случило.
7 години по-късно се опитах да направя интересен експеримент... Намерих шише спирт за горене. Щраках със запалка над него. Нищо не се получи. Запуших го, разклатих го, отворих тапата, щракнах със запалката и... ХРАС!
Много години по-късно прочетох нещо, написано от Тери Пратчет: "Странно нещо са веждите. Не осъзнаваш че ги имаш, докато не ги загубиш"
В първия случай смених предпазителя (на 5 години!). Баща ми каза "Ицо, какво направи бе? Падна ли?" Във втория никой нищо не разбра.
В 6-ти клас ме изгониха от СИП-а по химия, понежесе опитах да нитрирам глицерин.
Тук е момента да отбележа, че в главата на всеки седмокласник има достатъчно информация за да направи динамит от реактивите в химическата лаборатория. Аз се опитах. Изгониха ме.
Sapienti verbum sat!
:)))))
По същество - друг път.
Поздравления за поста! Мъдър и забавен....
Родителите ти са имали вълнуващ живот по време на твоето експериментално опознаване на света и самоовладяване на деструктивните ти и самоунищожителни импулси. :-)))))
На едно познато дете баща му му беше обяснил, че не трябва да пипа поялника извън дръжката, когато е включен в тока, защото пари. Детето беше на 3 години, изчака баща му за изключи поялника и го награби... Няма да разправям какъв рев настана...