5 минути
Здравейте, приятели, даже и да не ме чувствате като такава. Наистина не съм писала много отдавна - от стачката на учителите. Замислям се, че май пиша когато ми е зле, а това не е добре нали? Не познавам никого от вас, но знам, че думите може би ще докоснат някого, дай боже... Днес дъщеря ми се прибра с изцапан панталон - не от кал - някой от съучениците и я беше удрял с крак, много, много... Учителка съм и като че ли разбрах?! Изведнъж ме заля една "творческа" вълна. Първо исках да се карам на някого, после ми стана мъчно и накрая седнах да пиша.Тази година за първи път ми се наложи да крещя в час, а съм зодия Везни... Крещях и се карах, но от това не се почувствах по- добре... Знам защо, но не ми се иска да го изрека, камо ли да го напиша.В нета срещам носталгични писания на тема " Какви бяхме, какво видяхме и какво са изтървали тези след нас.." Да може би е така, но със спомените живееш ... до къде? Какво направи за да покажеш на другите как си живял и то в добрата светлина? А те може би не искат и да знаят... Но утре ще отделя 5-10 минути от часа си за да поговоря с учениците. Не, не за да си "измия" ръцете, а защото имам чувството, че те имат нужда от това. Не мислите ли, че на днешните тинейджъри по- често им дават в ръцете скъп телефон от колкото думи, които да докоснат сърцето, дават им 20 лева в джоба, но нито един полезен съвет. 5 минути с тенденция за увеличаване на ден са необходими, за да направите връзката, 5 минути - на мен и на моята дъщеря отдавна вече не ни стигат- говорим много повече. Но днес не говорихме и толкова- какво да си кажем тя е различна от другите - не ги удря, не ги обижда. Тя днес не искаше да говори с мен - аз я научих да се замисля преди да направи нещо... Къде сгреших?
Здравей, Деси!
Не си сгрешила.
Децата ни имат живот в семейството и извън него. Можем да контролираме отчасти само това, което им се случва вкъщи. Можем да ги научим да бъдат по-устойчиви и да се молим да не им се случи нещо...
Като картина - вътре в рамката всичко може да е подредено и красиво, извън рамката да съществува само хаос.
Дълбоко ти съчувствам и те разбирам, като майка, като човек, като учител. Всички знаем, че децата подражават на това, което виждат, в което живеят. За съжаление светът днес наистина е много по-различен отпреди десетина години - това не е само клише; и ще става все по-различен. Вчера детето на моя приятелка беше ухапано за 2 път от ДОМАШНО куче в София (?! европска столица), днес чета в Предучилищна как колежка търси съвет за 3 годишно дете, което се държи абсолютно неприемливо в групата...
Децата гледат от нас. Няма друг начин да променим поведението им, освен да променим своето, с това не казвам, че възпитаните деца трябва да станат зверове, обратното - трябва да опитомим малките зверчета...
(понеже отдавна не си писала тук - постът ти е публикуван на Главна страница. Ако искаш предимно учителски мнения по въпроса, трябва да го публикуваш в образователните общности. съзнавам, че моите съвети са много общи, но ми е трудно да дам конкретен съвет - просто защото това не е лесна ситуация и не се решава с натупване не момчето, дето я е ритало. но мога, от горчив опит, да ти дам съвет като майка - изчакай момичето ти да се успокои и поговори с нея. нужно е да знае, че ти знаеш през какво минава тя, какво чувства. не я гледай директно в очите, децата споделят по-лесно, когато им се дава пространство. увери я, че НЕ ВСИЧКИ хора са лоши - до 10-12 год. възраст децата са идеалисти и имат нужда да вярват, че светът е добро място. когато някой се отнася така с нея, нека крещи - не е нужно да удря, но ако извика "стоп", ако се опита да въвлече другите деца, които гледат отстрани, ще спре нещата още в зародиш. тренирай я да крещи вкъщи - нека знае как се прави, особено ако е възпитано и добро дете, срамежливо по природа, ще и' е трудно в началото да изкрещи.
за по-голямата картина - ако в училището и' има психолог или социален работник, той трябва да си заслужи парите - да говори с децата; класната; директор - също трябва да работят с децата.)
Късмет и дано никога повече не ти се налага да пишеш по такива теми.
Ела