...

В интерес на истината доста дългата ми практика като драскач на какво ли не за пари (съчинения по литература, реферати, статии в списания и т.н) ме е научила да пиша от ен на брой гледни точки и дори съм се гмуркал в прилежно изследваното, описано и картографирано море на позитивизма. Наистина, за пари, но съм го правил. Като цяло тоя вроден литературен негативизъм не съответства с начина ми на живот, но е в пълна хармония с мисленето ми. Практически това, което ме отличава от героите ми е, че като всички същества от плът и кръв не живея в истински кошмари и не възприемам реалността в суров вид, иначе вероятно и аз отдавна щях да съм тръгнал по техния кървав път. А може и всичко да е следствие на романа, който написах миналата година, който, почти без да искам, залитна в пропастта на негативизма и се превърна в ода на безсмъртната посредственост. Вероятно, примерно, все още не съм успял да изкажа всичките си подсъзнателни мисли за тази посредственост, за la nada (от испански, нищото, така се казваше романа), която ни души. Абе сложно е. След малко ще пусна още няколко разказа, които сам не харесвам, но като че ли публиката им се радва без да повдига укорително вежди и да сочи с пръст "педофила" Говньо.