385 000 британци емигрират годишно
Мразя тази страна, мразя и времето и системата тук, казва строителният работник Навиит, докато се крие на сухо от внезапно ливналия дъжд. Неговите английски колеги клатят глава в знак на съгласие. 30 годишният Нав мечтае да заживее на топло в Мароко, и скоро ще е един стотиците хиляди британци напускащи Острова всяка година.
Според Националния офис по статистика през годината между юли 2004-а и юли 2005-а 385 000 британски граждани са заживели зад граница, което е рекорд. Според неофициални данни броят на емигриралите британци през 2006-2007-а ще е още по-голямо.
574 000 имигранти са дошли да живеят в кралството за същия период, което води до бърза
промяна в етническия състав
на населението. Сравнено с предишните години броят на пристигащите на острова намалява, а източноевропейците са само 74 000, което е много по-малко от данните показани от вътрешното министерство.
Пренаселването и спадането на качеството на живота кара британците да емигрират, коментира лорд Дейвид Никълсен От Optimum Population Trust. Прииждащите чужденци са сочени за виновници за все по-увеличаващото се търсене на жилища и огромното поскъпване на имотите в последните години. Това пък води до небивал бум в строителството и отваря работни места за самите имигранти.
Двойката Греъм* и Здравка*
е показателна за причините каращи британците да емигрират и източноевропейците да пристигат на Острова. 40 годишният Греъм е дребен строителен предприемач, а 30 годишната му българска приятелка развива фирма за почистване. Двамата наемат къща в Холбек в Лийдс, квартал населен с имигранти и безработни англичани. Греъм е живял 5 години в България, има апартаменти и земя в Сливен, Бургас и Варна. Иска да живее в България, но се е върнал на Острова, заради приятелката си, която не вижда бъдеще в родината си. Тази Англия не е същата като преди години, казва Греъм. Навсякъде има само проклети пакистанци и поляци. Човек дори не може да отиде на ресторант защото тях ги държат същите “шибани пакистанци”. Като повечето англичани, Греъм недолюбва и все по-увеличаващите на брой поляци на Острова, които били навсякъде по света “като хлебарките”. Това обаче не му пречи да има за партньор поляк, който живее в преустроеното на апартамент мазе на същата къща. Двойката
мечтае за българско кафене
в милионерски квартал на Лийдс и се оглеждат за подходящо помещение. Здравка последно е работила като управител на ресторант в голям черноморски курорт, където се среща с Греъм. Там заплатата й е била 400 лева, а след 6 месеца в Англия Здравка започва да наема българки за фирмата си. Греъм си спомня с умиление за българските кафенета, където можеш да си седиш с часове за разлика от английските барове, където “веднага ти взимат парите и гледат да те изгонят”. Въпреки, че не е по концентратите, Греъм с гордост показва две литрови бутилки с домашна ракия, заемащи почетно място на лавицата в хола му и пали цигара, синьо "Виктори" пакет.
Навиит е
с пакистански произход
но е роден на Острова. Аз съм повече британец от тези, които ме наричат “шибан пакистанец”, но заради цвета на кожата ми ще съм винаги чужденец, обяснява Навиит защо не иска да живее на острова. Другата причина разбира се е “шибаното британско време заради което човек никога не знае как да се облече”. После разказва за почивките си в Мароко и Дубай, която е една от предпочитаните дестинации от британците. В Мароко харесва хората, простия начин на живот, ниската цена на недвижимата собственост и разбира се “cаfe culture”. Това, че страната е мюсюлманска, но светска, също го привлича и казва, че като реши да се жени, ще си вземе мароканка. Чичото на Нав е купил апартамент в български курорт преди години и печалбата му дотук от растящите цени е към 300 процента. Нав пита дали може да се намери стара къща в перспективен район на България, която да се ремонтира и продаде с печалба. Недвижимата собственост е
любима тема на англичаните
и всяка уважаваща себе си британска телевизия има в програмата си поне по едно реалити шоу в което усмихнати семейства си купуват полуразрушена къща или ваканционен имот в Австралия, Испания или България. В края на предаването семейството заживява щастливо зад граница, или продава ремонтираната придобивка с огромна печалба. Двама от колегите на Нав, Джон и Джон, които са баща и син, също са имали планове за имот на морето в България. Плановете им обаче се променят след като отиват на почивка в Слънчев бряг. Гледката от хотелската им стая е към вътрешен двор без зеленина и те се чувстват като в “шибан затвор”. Джон старши описва застрояването на черноморската ивица като „шибана бетонна джунгла". Джон младши се съгласява. 40 годишният Дарнън, водач на строителен мотокар, казва че след като се пенсионира след няколко години, ще отиде да живее на Карибите и пали втория си джойнт за деня. Той току що е платил за десетдневна почивка на цялото семейство “включително и тъщата” за коледните празници. Само ще лежа на слънце и ще пуша трева по цял ден, описва представата си за лайфстайл Дарнън.* Част от имената са сменени
Десетте държави, в които са емигрирали най-много британски граждани през 2004-2005 година са:
1. Австралия 71 000
2. Испания 58 000
3. Франция 42 000
4. Нова Зеландия 30 000
5. САЩ 25 000
6. Канада 17 000
7. Холандия 8 000
8. Обединени арабски емирства 7 000
9. Германия 6 000
10. ЮАР 6 000.
Манчестър, Георги Ангелов, Специално за Монитор
BgLOG.net
· 22.10.2010
· Lilianaandreeva
На мен ми е странно, че са емигрирали в Австралия- това значи, че са искали не само да избягат от страната си, но и от Европа.
А иначе на испанските англичани мотивацията им е ясна-топло, евтино и мързеливо. Какво повече да иска човек от живота. :)
* * *
Аз пък не мога да разбера какво толкова им е скъпото в Англия.... Честно. През 2004 бяхме в Англия и много от цените бяха съизмерими в голяма степен с абсурдните български цени...
Та, тогава например си накупих дрехи там на 70% от цената, която давах в България (разбирай скучни магазини като Бианка, където всичко е хем скъпичко, хем еднообразно, но поне имах избор) - не защото съм снобка, която иска да троши пари, а защото в Бг винаги е имало сериозна сегрегация по отношение на дамски и мъжки дрехи над определена номерация.
Дрехите, които бих си купила иоблякла от Бг магазините, и които отговарят на стила ми, ги има само до размер 46. Мисля, че съм ви разказвала, но веднъж, около 2004 май беше, влязох да разгледам пловдивската ДиКа и "любезна продавачка" ме попита дали търся нещо конкретно или само "си пипам наоколо", защото те не предлагали дрехи в моя размер. Стана ми мило, приисками се да я разцелувам...
Затова и човек решава да захранва британската икономика, или гръцката, защото уважават обиколката на ханша му, без да го гледат презрително междувременно. Напротив, мили са и ти прибират парите със широки усмивки...
Та, така открих, че Англия ми предложи например дрехи, които са по-евтини от продаваните в български магазини. Да не говорим , че в България има заведения, в които цените са същите като британските. За разликите в стандарта, обаче, си знаем... Та, как е възможно това?!?
А сега може би и цените на имотите вече изравнихме - не знам, стана ли това?
А аз като се чудих къде да кандидатствах видях като видях цифрите за университетите се отказах. Но това може да е просто от гигантската разлика в стандарта.
Иначе предполагам, че сте прави, може да се печели там.
Но я помислете, ако страната си беше читава щяха ли всички тези хора да бягат? При това те не са скапани, изстрадали емигранти, а местни. Явно има нещо, което не им харесва.