3-ти март 1878 Освобождението
3-ти март 1878 Освобождението
Днес отбелязваме националния празник на България. Навършват се 142 години от Освобождението на страната ни от турско робство.
На 3-ти март през 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и тогавашната Османска империя, с което се слага край на Руско-турската война, започнала през 1877 г. и се поставя началото на Третата българска държава. През 1890 г. 3-ти март е обявен за Национален празник.
След близо 500 години под турско робство, 70-те години на 19 в. и учредяването на българската епархия през 1870 г., поставят началото на решителното освободително движение. В Букурещ е формиран български революционен централен комитет, начело с Васил Левски, който започва подготовка за въстанията срещу османската власт в България.
На 24 април 1877 г. в Кишинев е издаден манифест на император Александър II, с който Русия обявява война на Османската империя. Руската армия се командва лично от императора. Една от най-значимите битки, прославена и в родната ни литература е Шипченската епопея. Ордите на Сюлейман паша е трябвало да разбият частите за прикритие, укрепели се по стръмнините на връх Шипка, за да може турската войска да пробие в Северна България.
Цялото българско опълчение е в рамките на предния отряд. Паметната битка, отразена във Вазовото стихотворение от „Епопея на забравените" остава завинаги част от българското самосъзнание.
През 1878 г. по силата на международен акт е възстановена българската държава. За първи път денят на Освобождението е отбелязан през 1880 г., а десет години по-късно 3 март е обявен за национален празник на Република България.
Павел Серафимов: Трети март е избран за важен празник не от нашето поколение, нито от поколенията родени в началото и средата на ХХ век. Датата е избрана от хора, които са били неспосредствени свидетели на събитията от втората половина на XIX век. Изборът е направен от хора, които са виждали обесени и посечени сънародници, отведени като стока със синджири на вратовете свои роднини –дъщери и синове, братя и сестри (позаинтересувайте се за ужасите на Старозагорското клане). След избралите тази дата е имало несъмнено и такива, които са участвали активно в борбата за освобождението ни.
В такъв случай кой от нас има моралното право да заяви, че Трети март не е подходяща дата за честване? Кой от нас е носил храна и вода на защитниците на Шипченския проход? Кой от нас е изнасял ранените с риск сам да бъде убит? Кой от нас е хвърлял камъни, за да спре въоръжената с пушки войска на жестокия изверг Сюлейман паша? Кой?
Не е нужно да се отрича важността на Трети март, а да се обясни ясно и точно, че ние сме заслужили свободата си, че тя не ни е била подарена. Дедите ни не са стояли със скръстени ръце, чакайки някой да ги избави...
Днес отбелязваме националния празник на България. Навършват се 142 години от Освобождението на страната ни от турско робство.
На 3-ти март през 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и тогавашната Османска империя, с което се слага край на Руско-турската война, започнала през 1877 г. и се поставя началото на Третата българска държава. През 1890 г. 3-ти март е обявен за Национален празник.
След близо 500 години под турско робство, 70-те години на 19 в. и учредяването на българската епархия през 1870 г., поставят началото на решителното освободително движение. В Букурещ е формиран български революционен централен комитет, начело с Васил Левски, който започва подготовка за въстанията срещу османската власт в България.
На 24 април 1877 г. в Кишинев е издаден манифест на император Александър II, с който Русия обявява война на Османската империя. Руската армия се командва лично от императора. Една от най-значимите битки, прославена и в родната ни литература е Шипченската епопея. Ордите на Сюлейман паша е трябвало да разбият частите за прикритие, укрепели се по стръмнините на връх Шипка, за да може турската войска да пробие в Северна България.
Цялото българско опълчение е в рамките на предния отряд. Паметната битка, отразена във Вазовото стихотворение от „Епопея на забравените" остава завинаги част от българското самосъзнание.
През 1878 г. по силата на международен акт е възстановена българската държава. За първи път денят на Освобождението е отбелязан през 1880 г., а десет години по-късно 3 март е обявен за национален празник на Република България.
Павел Серафимов: Трети март е избран за важен празник не от нашето поколение, нито от поколенията родени в началото и средата на ХХ век. Датата е избрана от хора, които са били неспосредствени свидетели на събитията от втората половина на XIX век. Изборът е направен от хора, които са виждали обесени и посечени сънародници, отведени като стока със синджири на вратовете свои роднини –дъщери и синове, братя и сестри (позаинтересувайте се за ужасите на Старозагорското клане). След избралите тази дата е имало несъмнено и такива, които са участвали активно в борбата за освобождението ни.
В такъв случай кой от нас има моралното право да заяви, че Трети март не е подходяща дата за честване? Кой от нас е носил храна и вода на защитниците на Шипченския проход? Кой от нас е изнасял ранените с риск сам да бъде убит? Кой от нас е хвърлял камъни, за да спре въоръжената с пушки войска на жестокия изверг Сюлейман паша? Кой?
Не е нужно да се отрича важността на Трети март, а да се обясни ясно и точно, че ние сме заслужили свободата си, че тя не ни е била подарена. Дедите ни не са стояли със скръстени ръце, чакайки някой да ги избави...
Коментари