29 01

Ето това наричам аз "рутинна неделя". Цял ден бях на работа и въпреки че вестникът замина преди около час, не съм излязла, а и нямам намерение, да пия едно бързо кафе или чай, преди да се прибера вкъщи и да залегна над уроците. Много ми е странен тертипът на работа, който налага фактът, че съботното телевизионно-развлекателно приложение "Сити" вече се прави от друг страньор. Чавдарчето например отдавна е отвикнал компютърът му да бъде сървър за което и да било издание и рядко се сеща да изкрещи паникьосано заветната фраза "Не записвай!", преди да натисне рестарта. Днес два от файловете ми почти успяха да изгърмят по този начин. Иначе всичко е куул тук на работа. С изключение може би на това, че всички сме "на тръстиката", както казва колежката от "Утро" Руслина Александрова. Да,... рутината е кофти тръпка...

Мартеничка пъстра Начално образование · 12.02.2009 · valentinanedelcheva Аз това стихотворение знам. 1.Мартеничка пъстра 2.От кокиче свежо 3. Да чета без грешка ми завърза мама тя направи китка в новото букварче и от мене в къщи и я вплете с обич и да стана скоро по - щастлива няма! в малката ми плитка! примерно чавдарче! В. Паспалеева Това… Фюри превъртя, хапва таралежи с мед 24.02.2016 · bgsport Световният шампион в свръхтежка категория Тайсън Фюри отново изкукурига. Той се изфука със странен хранителен навик – да яде таралежи. „Адски вкусно е. Правя ги задушени в глинен съд и ги намазвам с мед. Вкусът на таралежите е невъзможен за описване. Просто трябва да г… ПРАШЕН СПОМЕН 03.01.2012 · elizareva ПРАШЕН СПОМЕН Валентин Кангалов Отворих старата кутия и прашен спомен там съзрях, а на гърба й пишеше: за спомен... не исках да поглеждам този грях. Обърнах я, опитах се да съм спокоен... ала сърцето в ритъм странен затуптя, и ми припомни за случаен непристоен, преди д…

А, и без малко да забравя да се похваля :). Вчера TheDolphin от локалния форум ми направи доста странен подарък :). Симпатично опакована червена кутия, която ме закле да не отварям, преди да съм се прибрала вкъщи. Хубаво де, отворих го, заела стратегическата позиция пред PC-то (хм, интуиция? :)), и се оказа, че подаръкът е диск с отдавна изчезналата из виртуалното пространство анимацийка "Битълджус". Ей такава усмивка ми грейна на лицето, честно! :)

И така де... Сега съм още в офиса. Мамка му, какво ми става напоследък, защо заменям уютната думичка "редакция" с това тъпо понятие "офис"?! Май си навлизам в един от онези периоди, в които трудно може нещо да ме трогне.

Още по темата

Коментари