28 години?
Бях забравил на колко години съм. Направи ми впечатление, че ICQ ми казва, че съм на 28. На една рецепта написаха също 28. Аз обаче седя и не вярвам, викам си - грешат, аз съм на 27 години.
И преди малко хванах елката (да не смятам на пръсти) и какво установих:
2006-1978=28
Къде съм блеял, че не съм си запомнил текущите години? Еххх, остарявам :)
Почнах да се чудя защо така съм забравил и стигнах до извода, че се чувствам още като детето, което играеше на двора и попиваше жадно света около себе си. Толкова са живи спомените ми и сякаш времето не се е изтърколило...
И преди малко хванах елката (да не смятам на пръсти) и какво установих:
2006-1978=28
Къде съм блеял, че не съм си запомнил текущите години? Еххх, остарявам :)
Почнах да се чудя защо така съм забравил и стигнах до извода, че се чувствам още като детето, което играеше на двора и попиваше жадно света около себе си. Толкова са живи спомените ми и сякаш времето не се е изтърколило...
Настоятелно те съветвам да приложиш анти-стрес лечение, което обещава да стане хит в стресиращото ни съвремие.
Иначе лошо, лошо, минават си годинките, и аз се чувствам абсолютен дечко и на моменти се държа така, но годините май си личат...
Но не се отчайвай. Чувствай се на 20, а те годините нека се "въртят".
Капризът на земята стара
около слънце да кръжи,
със бремето на календара
взе нещо много да тежи.
И този факт наглед невинен
е факт с научен интерес,
защото е първопричина
за нашите проблеми днес.
Стоят пред малки и големи,
пред възрастни и пред деца
днес календарните проблеми
със хилядите си лица.
Преди години шеф прославен
за некадърност снет от пост,
днес календара не признава
и недоволен бърчи нос.
Спас календара все премята,
две дати подчертал с молив,
тъй до аванс и до заплата
дните брои нетърпелив.
Ето вижте кака Мара,
от мъка ще се поболи,
как поне десет календара
от изгледа си да свали.
И тъй загледан в календара,
започваш да се питаш ти,
не може ли земята стара
по-бавничко да се върти?
После в тази Ода за календара имаше още отчайващи моменти и се стигаше до "не може ли земята стара, обратно да се завърти?"
Всичко това беше публикувано някъде в края на 70-те години в един габровски вестник, но в "харда" ми, който нося на раменете си е останало само това. Може би за да бъде публикувано тогава това творение, в последната част поетът преминава на оптимистична вълна и завършва с "не може ли земята стара по-бързичко да се върти и още утре в комунизъм да се събудим аз и ти!"