26.11.2009 г. 01:25:47
„Мисля,следователно съществувам” – е казал Рене Декарт. Но е забравил да ни каже за каквовсъщност мислим от сутрин до вечер, дори и на сън. Първата мисъл на бездомния впарка е „Как да утоля глада си?”. Той просто желае да хапне нещо, каквото и дае. Съвременният Дон Жуан мисли за това как да съблазни поредната красавица. Тойжелае секс. Бизнесмена няма покой от мисълта как да получи кредит. Той желаебогатство. Политика иска власт, ученият – знание... Aз желая, ти желаеш, ние всички правим това, коетожелаем, и желаем, и желаем...
Всичкинаши мисли са насочени само към това как да удовлетворим желанията си.Представете си свят без желания. Такъв свят би бил свят на мъртъвци. Желаниятадвижат живота. Дори най-голямата ни гордост – способността да мислим, човешкиямозък – служи на тази единствена цел: търсене на оптимални варианти за удовлетворяванена всички тези желания. Без тях той просто деградира от безделие. Декарт би билне по-малко прав, ако беше казал: «Желая, следователно съществувам». Струва сивнимателно да се вгледаме в този странен феномен наречен «желание».
Светът е Глобална мрежа от силата нажеланията
Следкато желанията движат и тласкат живота, значи те представляват някаква сила.Нека оставим за сега настрана резонния въпрос за източника на тази сила, т.е –това си е една отделна тема. Прието е, че желанията са свойствени само заживотните и хората. Но всъщност нали и растенията се стремят към топлина и светлина, черпят от окръжаващаат ги среда само нужните им вещества и сестараят да отфилтрират вредните. Тези прояви напълно попадат в категорията«желание».
За дасе строши един камък е нужно да се приложи не малко усилие – усилие противжеланието (стремежа) на камъка да съхрани своята форма и структура. Ощепо-голямо усилие и енергия са нужни за да се «счупи» една молекула, атом илиелементарна микрочастица. Излиза, че цялото Мироздание, от най-малкатаелементарна частица до безразмерните обекти във Вселената са пронизани отсилата на желанието.
Удовлетворяване на желанието
Ако сипредставим човешките желания под формата на съд, то удовлетворяването на тезижелания изглежда като постъпване на наслаждение в този съд. Например – купилисме си нова квартира. Докато усещаме в себе си (в нашия съд) наслаждението отсъзерцанието и като «нова» за нас, от нейното удобство и т.н. – в нашетожелание изпитваме наслаждение. Но след няколко месеца тези чувства сепритъпяват и тръгваме отново в гонитба за следващи наслаждения.
Безкрайно наслаждение
Как сепостига непрекъснато наслаждение в съда - желание? Във времето на натуралнотостопанство, всяко семейство (род) само е задоволявало своите желания. По-къснохората са разбрали, че могат да получават повече по пътя на специализиранотопроизводство и обмен на продуктите на труда, обмен на задоволяване нажеланията. Образно казано между съдовете – желания се появили канали зациркулиране на наслаждение.
Но посилата на егоистичната си природа, желанието на всеки съд (човек) се стреми да«изсмуче» повече, отколкото да отдаде. Всеки впивал наслаждение, колкотоуспявал и циркулацията се прекратила. Останала единствената възможност дапридобива допълнително наслаждение като го отнема от другите по пътя наконкуренция, вражда и война. Това е и проблема на глобалната криза.
Т.е.пътят на «всмукване» на наслаждения е довел до прекратяване на неговотонормално постъпване.
Новектора на силата на наслаждение може да бъде изменен, да се измени от«всмукване» в себе си към «предаване». Но ако това се направи само от отделнисъдове, то останалите бързо и с удовоствие ще ги опустошат.
А аковсички решат не само да получат наслаждение за себе си, а обратно, да отдаватна другите? В резултат всеки ще получава от съседите си и ще предава нататък. Втакава система наслаждението ще циркулира непрекъснато. Но не всичко е такапросто.
Правила за непрекъснатото наслаждение
Всъщностне съществуват две абсолютно еднакви желания. А пратньорът трябва да бъденасладен именно в неговият обем, форма и нужното за него време. В противенслучай за него това ще бъде не наслаждение, а страдание. Освен това в Глобалниясвят всеки е свързан с всеки. Получава се така, че за да наслади другите всекие длъжен във всеки един момент да знае в пълна степен желанията на всичкиостанали съсъди в системата. Т.е., желаещият да се включи в такава система едлъжен да се съгласи не само да отдава наслаждения, но и да открие предостаналите своите собствени желания. Това премахва и най-малките опасения закаквато и да е измама или недобросъвестност.
В еднатакава система се ражда не просто „сума от всички желания”, ражда се нещокачествено – система със свои собствени закони на функциониране и развитие.
Каквоможе да стимулира хората да се съгласят на едно такова кардинално изменение насамите себе си? В такова обединение всеки човек вместо своите желания ще усещажеланията на тази нова система. А те по обем, разнообразие и степен, кактоколичествена така и качествена, са много повече от нивото на желание наотделния човек. Съответно и насладата от тяхното напълване е несъизмерима стова, което усещаме сега. При това наслеждението ще бъде непрекъснато.
Последствията от глобалната криза, грозящи съществуването на човешкия род водятдо бързото осъзнаване на невъзможността за по-нататъшно развитие по пътя на«всмукването». В началото възниква не голяма група от хора, сплотени в общотоосъзнаване на необходимостта от преход към система на отдаване на наслаждение.Във всеки отделен човек силата на стремеж не е голяма, но обединението околотази цел създава ефект, т.е. резонансно усилване. При такова усилване сумарниятефект е с няколко порядъка по-голям от простата аритметична сума. Тогава тазисравнително не голяма група, като използва средствата за масова информация,връзките, културата и възпитанието ще окаже нужното влияние и върху останалитеи ще «стартира» процесът на изменение. Т.е. предлаганата цел е напълнодостижима. Само желание за това не достига.
29.10.2009Даниел Попел
Коментари