23 юни 2006
07:07. Рано сутринта в един грозен панелен блок, нейде в Студентски град. Събуждам се. Знам, че ще бъде кофти ден. Усещам го даже от стичащата се вода по мен под душа. Леко нервно неразположение, учестено сърцебиене. Ще имам изпит.
Което принципно ме притеснява съмсем леко. Отдавна спрях да се връзвам на тия изпити и университетски простотии. Отивам на работа, отметнах малко задачи, закусих и след това започнах да чета лекциите си. Работата е там, че ги четях за първи и последен път - е и не бяха много. Около 30 страници. Абе дреболия. Отделен е въпроса, че като цяло лекциите по самият предмет, както и самото учебно съдържание са една от най-безумните простотии, които съм челк някога. Абсолютна глупост откъсната от реалноста и практиката в преофесията която "изучавам" в славният СУ. Но такъв е живота.
Време е да тръгвам. Лошото е, че не мога да намеря да пийна нещо за отскок преди изпита.
"Трифонов, ей тук имаме лавандулов спирт с който чистим мониторите...." - абе и до него щях да опра. Какво му става на този офис? Само бутилки вино намирам и нищо сериозно, никакъв "спирт". добре, че знам къде са тайните запаси на Полковника. 100 грама на екс от някаква зверска домашна ракия, в който имаше даже и орехи - не знам и не искам да знам защо.
Ужас. Чак гърлото ме забеля и в първият момент за малко да покажа на колегите какво съм закусвал сутринта. И като цяло не е хубаво да се пият такива неща при 30 градуса температура на вън, но традицията си е традиция. Когато се качих в автобуса бях подгизналк от пот... Абе глупостта нев ходи по гората, а по мене. Както и да е.
Стигам до славният си факултет. Колежките.... Прибеляли, позеленяли, почервеняли, посинели.... Захапали лекциите, предполагам преглеждат лекциите си за поне 437 път. Разбира се ще имат 6,00, не за друго, а просто немогат да им пишат повече. Хич не се връзвам на тези изпити. Преди време, когато бях първи курс имаше един изпит за който учих цяла седмица и ми писаха 3. После схванах, че многото учене при мен не гарантира високи оценки. Е не винаги е така, но това е отделен въпрос.
Изпита е писмен. Ние и една друга специалност ще сме подложени на него. Около 80 човека ни набутват в една не много голяма зала. Плътно един до друг сме. Едеална среда за преписване. Но не!!! Ние трябва да сме честни. Разделят ни на две в две различни зали. Едните ще ни пази доцентката, а другите асистентката. Карат ни да седнем през един, заделят ни на две групи, раздават ни тестовете.... Така се прави нали? За да се знае кой колко знае, а не колко знае колективният разум на курса. Но!
Пълно гей порно. Знам, че израза е пълна порнография, но за мен порното нито е нещи кофти, нито е нещо лошо. Вижте, гей порното си е кофти история.
Та да се върнем на изпита. Първо нищо, че имаше уж две групи - тестовете бяха еднакви. Да не говорим, че асистентката се правише на приятно разсеяна, да не говорим, че по едно време доцентката дойде при нас и двете започнаха да си клюкарстват в коридора, никой не ни пазеше вече.... и така в продължение на десетина минути. Да ви обяснявам ли какво стана? Тогава защо просто не ни кажат колеги елате на тази и тази дата, носете си книжките и да ви пишем шестиците, за по-грозните ще има слаб 5 и това е. Няма да хабим хартия, няма да се правим, че проверяваме тестове.
А като стана дума за хартия - теста беше ебати глупоста. На един лист А4 сложени 34 въпроса. На повечето от които трябваше и да пишеш доста, а място няма. Една колежка се оглежда оплашено - "И сега къде ще пишим отговорите?" "Ами върху листа." - казвам аз. "Да ама няма достатъчно място." "Еми аз пиша дребно, почти не може да се разчете, да се оправят, те са ни дали толкова малко място за писане!" Тези ми думи предизвикаха културен шок в горкото дете. Ама как може великите гениални преподаватели да са грешни, а не ние?
А преподавателите под всякаква критика. Останали са някъде през 1975 г. и все още си мислят, че градим социализъма, че да караш Лада е лукс и така нататък... Преподаването - ужас. Ама какво ли се оплаквам. Не ми пука честно казано.
Забил съм си главата в теста и си го решавам теста. А в главата ми музика от The Wall на Pink Floyd.... Не, не онази част за която си мислите:
We
don't need no education
We dont need no thought
control
No dark sarcasm in the classroom
Teachers
leave them kids alone
Hey! Teachers! Leave them kids
alone!
По скоро тази:
Mother, do you think they'll drop the bomb?
Mother, do you think they'll like this song?
Mother, do you think they'll try to break my balls?
Ooooowaa Mother, should I build a wall?
Mother, should I run for President?
Mother, should I trust the government?
A да и зяпах задника (доволно) на колежката седяща пред мен. Виновен ли съм, че носи толова плитки дънки?
Гей порното свърши. Предаваме нещата. Резултати в понеделник. Може би ще ме скъсат. Не съм ходил на упражнения. Май не ми пука.
А да. Заваля проливен дъжд. Каква трагедия?! А сега какво ще правим?! Как ще стигнем до спирката?! Нали ще ни падне грима и ще си намокрим новите парцалки? Не ми пука. С кеф стигнах до спирката напълно мокър. Не съм от сол, че да се разпадна от дъжда, а явно моите колежки са, а и ракията още държеше и даже не ми стана студено.
Прибирам се в офиса. Бачкам малко. После с май единствената свястна колежка - Пламена - излизаме на по няколко бири. Хубаво и задушевно се получи. Е оказа се, че и двамата сме влюбени в една и съща жена, но живота е такъв един странен. За това може би друг път.
Което принципно ме притеснява съмсем леко. Отдавна спрях да се връзвам на тия изпити и университетски простотии. Отивам на работа, отметнах малко задачи, закусих и след това започнах да чета лекциите си. Работата е там, че ги четях за първи и последен път - е и не бяха много. Около 30 страници. Абе дреболия. Отделен е въпроса, че като цяло лекциите по самият предмет, както и самото учебно съдържание са една от най-безумните простотии, които съм челк някога. Абсолютна глупост откъсната от реалноста и практиката в преофесията която "изучавам" в славният СУ. Но такъв е живота.
Време е да тръгвам. Лошото е, че не мога да намеря да пийна нещо за отскок преди изпита.
"Трифонов, ей тук имаме лавандулов спирт с който чистим мониторите...." - абе и до него щях да опра. Какво му става на този офис? Само бутилки вино намирам и нищо сериозно, никакъв "спирт". добре, че знам къде са тайните запаси на Полковника. 100 грама на екс от някаква зверска домашна ракия, в който имаше даже и орехи - не знам и не искам да знам защо.
Ужас. Чак гърлото ме забеля и в първият момент за малко да покажа на колегите какво съм закусвал сутринта. И като цяло не е хубаво да се пият такива неща при 30 градуса температура на вън, но традицията си е традиция. Когато се качих в автобуса бях подгизналк от пот... Абе глупостта нев ходи по гората, а по мене. Както и да е.
Стигам до славният си факултет. Колежките.... Прибеляли, позеленяли, почервеняли, посинели.... Захапали лекциите, предполагам преглеждат лекциите си за поне 437 път. Разбира се ще имат 6,00, не за друго, а просто немогат да им пишат повече. Хич не се връзвам на тези изпити. Преди време, когато бях първи курс имаше един изпит за който учих цяла седмица и ми писаха 3. После схванах, че многото учене при мен не гарантира високи оценки. Е не винаги е така, но това е отделен въпрос.
Изпита е писмен. Ние и една друга специалност ще сме подложени на него. Около 80 човека ни набутват в една не много голяма зала. Плътно един до друг сме. Едеална среда за преписване. Но не!!! Ние трябва да сме честни. Разделят ни на две в две различни зали. Едните ще ни пази доцентката, а другите асистентката. Карат ни да седнем през един, заделят ни на две групи, раздават ни тестовете.... Така се прави нали? За да се знае кой колко знае, а не колко знае колективният разум на курса. Но!
Пълно гей порно. Знам, че израза е пълна порнография, но за мен порното нито е нещи кофти, нито е нещо лошо. Вижте, гей порното си е кофти история.
Та да се върнем на изпита. Първо нищо, че имаше уж две групи - тестовете бяха еднакви. Да не говорим, че асистентката се правише на приятно разсеяна, да не говорим, че по едно време доцентката дойде при нас и двете започнаха да си клюкарстват в коридора, никой не ни пазеше вече.... и така в продължение на десетина минути. Да ви обяснявам ли какво стана? Тогава защо просто не ни кажат колеги елате на тази и тази дата, носете си книжките и да ви пишем шестиците, за по-грозните ще има слаб 5 и това е. Няма да хабим хартия, няма да се правим, че проверяваме тестове.
А като стана дума за хартия - теста беше ебати глупоста. На един лист А4 сложени 34 въпроса. На повечето от които трябваше и да пишеш доста, а място няма. Една колежка се оглежда оплашено - "И сега къде ще пишим отговорите?" "Ами върху листа." - казвам аз. "Да ама няма достатъчно място." "Еми аз пиша дребно, почти не може да се разчете, да се оправят, те са ни дали толкова малко място за писане!" Тези ми думи предизвикаха културен шок в горкото дете. Ама как може великите гениални преподаватели да са грешни, а не ние?
А преподавателите под всякаква критика. Останали са някъде през 1975 г. и все още си мислят, че градим социализъма, че да караш Лада е лукс и така нататък... Преподаването - ужас. Ама какво ли се оплаквам. Не ми пука честно казано.
Забил съм си главата в теста и си го решавам теста. А в главата ми музика от The Wall на Pink Floyd.... Не, не онази част за която си мислите:
We
don't need no education
We dont need no thought
control
No dark sarcasm in the classroom
Teachers
leave them kids alone
Hey! Teachers! Leave them kids
alone!
По скоро тази:
Mother, do you think they'll drop the bomb?
Mother, do you think they'll like this song?
Mother, do you think they'll try to break my balls?
Ooooowaa Mother, should I build a wall?
Mother, should I run for President?
Mother, should I trust the government?
A да и зяпах задника (доволно) на колежката седяща пред мен. Виновен ли съм, че носи толова плитки дънки?
Гей порното свърши. Предаваме нещата. Резултати в понеделник. Може би ще ме скъсат. Не съм ходил на упражнения. Май не ми пука.
А да. Заваля проливен дъжд. Каква трагедия?! А сега какво ще правим?! Как ще стигнем до спирката?! Нали ще ни падне грима и ще си намокрим новите парцалки? Не ми пука. С кеф стигнах до спирката напълно мокър. Не съм от сол, че да се разпадна от дъжда, а явно моите колежки са, а и ракията още държеше и даже не ми стана студено.
Прибирам се в офиса. Бачкам малко. После с май единствената свястна колежка - Пламена - излизаме на по няколко бири. Хубаво и задушевно се получи. Е оказа се, че и двамата сме влюбени в една и съща жена, но живота е такъв един странен. За това може би друг път.
А таз песничка аз я имах припесана на стената в стаята ми в СГ в първи курс...ЕЕЕх, славни времена бяха...А ти какво учиш , всъщност? Не е от моя факултет явно, при нас слаб 5 няма, има отличен 4...