2 (жълтата стая)

Само с теб ще вървя през мъгли като сън, в който вече съм аз,
ще изгоря, невидимо, във вечността защо отново съм тук?
Тъжен звук или пулс? Без път се лутам в приказна гора,
търся теб, усещам, че ме галиш: Какво си ти?
целуваш ме, защо съм с теб. Дори не знам защо отново съм тук?
Забързан пулс. Целувам те.

”Пльоккк”, първата капка пада звучно в кафето й, създавайки гладки концентрични кръгове. Втората уцелва окото й и се спуска по бузата, оставяйки черен белег от размазана очна линия.
”Локи”, помисля си тя усмихнато дакато набързо се оглежда в мръсната витрина на магазин за спортни стоки. Ботушите и шляпат щастливо в локвите и й проправят път към поредния работен ден.

”Четири интервюта с кандидати за работа, да проверя конкурентната преса, да съставя план на броя, оперативка, да плувам, да се напия”, набързо правя мислен списък със задачите за деня, докато оправям обеците в огледалото и сърбам разсеяно от 4-та чаша кафе.

Късен следобед. Очите й се затварят леко, шестата чаша кафе стой на няколко пръста до компютъра. Ужасната мускулна треска е единственото, което я държи будна.
Стаята става жълта. За пореден път. Сенките се плъзгат бавно по грапавата повърхност на стената. Усмихва се и разтърсва глава. Пак е на бюрото си. Знае как да контролира пристъпите. Прави го повече от 10 г. Помни първия път. Страхът, стиснал я за гърлото. Металният им вкус. Последвалото дългогодишно безсъние. Мислите за самоубийство. Самотата.

Още по темата

Концерт на Ямато - барабанистите на Япония на 23 юни 2007 г. в зала 1 на НДК BgLOG.net · 26.05.2007 · Theodorus И така най-после можем да ги видим наживо !!!Заслужава си !Клип на ЯматоГрупата Ямато е основана през 1993 г. от Маса Огава в Нара, "земята наЯмато", за която казват, че е люлката на японската култура. Днес теживеят в селището Ясука, окръг Нара, и пътуват по целия свят… ДУШИ УДАВНИЦИ BgLOG.net · 15.01.2008 · marsi71 Припада здрачът в ъгъла на стаята.Като съпрузи часовете се припиратза сантиметър територи - панел.Под шарките на старите тапетиновородени сенките надничат,страхливо вгледани във светлинатана прашния прозорец - ням олтарза разкаяние или благословия.И аз съм там.На хаоса... *** BgLOG.net · 20.06.2007 · marsi71 Припада здрачът в ъгъла на стаята.Като съпрузи часовете се припиратза сантиметър територи - панел.Под шарките на старите тапетиновородени сенките надничат,страхливо вгледани във светлинатана прашния прозорец - ням олтарза разкаяние или благословия.И аз съм там.На хаоса...

Вечерта преминава бързо сред цигарен дим и алкохолни изпарения. Смее се шумно. Поръчва си още и още. Звъни му и казва адреса.
Няколко часа по-късно се събужда. Стаята е леко осветена от малка лампа в единия ъгъл. Пълна дезориентация. “Къде съм?”, мисълта бързо преминава през полузаспалото й съзнание и я разтърсва като електрически импулс, каращ голото й тяло подскочи. Болка. Ръцете и са закопчани с белезници за металната рамка на леглото.
”Има ли някой?” - изрича тихо, мъчейки се да махне металните гривни -”ИМА ЛИ НЯКОЙ?”
Започва да се бори яростно и да извива китките си, ожулвайки нежната си кожа.
Паниката я стяга за гърлото, като пръстите на наемен убиец. Крещииии. Вика. Извива се в отчаян опит да се измъкне.
Стаята става жълта. Сенките са навсякъде около нея. Ръцете й са свободни. Белезниците ги няма. Не изпитва страх, само ледено жълто спокоиствие. Мястото й е до болка познато. Тръгва бавно назад, спъва се и пада. На земята има момиче в ярко червен бански. Познава собственото си лице в нейното...