#2 Инстинкт
Инстинкта е вродено предразположение на живите организми към определено поведение. Инстинктите са нaследсвени модели на реакция към определен стимул. При хората те най-лесно се забелязват като емоции, сексуалните влечения, други телесни/физически функции (предимно определени от биологически фактори).
За инстинктите може и вероятно има написани цели книги. Аз се обърнах към wikipedia и там намерих горенаписаното определение (в моя съкратен вариант). Въпрос: Защо се интересувам от инстинктите? Отговор: Опит да си обясня по някакъв начин това което ми се случи днес.
Началото беше много добро. България победи Германия на волейбол с резултат 3-1. Страхотно начало на деня, с удоволствие изгледах мача от леглото без никой да ме притеснява с каквото и да е (нещо което ми се случва много рядко, за съжаление). Когато станах от леглото, закуската беше приготвена и ме чакаше на масата. Припечени филийки, масло, колбас (карловска луканка) и мурсалски чай. Супер. Хапнах 'сериозно' защото ме чакаше напрегнат ден. Днес трябваше да боядисвам една от стаите в новия ни апартамент. Вече две години чакаме да ни го построят и да дойде момента в който и аз мога да направя нещо. Та отидохме със съпругата ми до апартамента и се захванахме с боядисване...(4-5-6 часа по-късно)...много съм доволен от резултата. Имайки в предвид че за първи път боядисвам, даже майстора който ми прави шпакловка в другите помещения беше учуден, стаята стана страхотна. В избора на цвета също сме се справили чудесно ("праскова"). ОБАЧЕ.... ей това обаче е единствено и много важно - това е най-малката стая в апартамента (спалнята - около 20кв.), а аз в момента едва си мърдам пръстите докато пиша този пост. Всичко ме боли, умора страхотна.....не е за мен тая работа, хубаво че не ми се налага да боядисвам останалите помещения (още 100кв.). Тук е момента да благодаря на някои хора (шефовете ми, които със сигурност ще прочетат този пост) за помоща им (те знаят защо им благодаря). БЛАГОДАРЯ ВИ. Оценявам вашата помощ.
Тук започва причината за тази публикация.
Стъмни се и тръгваме да се прибираме. Качваме се в колата и в същия момент започвам да чувствам че нещо не е наред. Не мога да определя чувството, много е странно. И друг път ми се е случвало и винаги след това става нещо лошо. Обикновено много лошо. Реших да шофирам много внимателно. Вече е вечер и навън всичко е бяло. Дори не съм забелявал кога се е спуснала толкова гъста мъгла. Разстоянието между апартамента в който живеем в момента и новия ни апартамент е около 3-4 километра. Докъто го измина два пъти се разминавам на косъм от катастрофа. Ако бях шофирал както обикновенно, нямаше да можете да разберете какво ми се е случило, сигурно щяхме да сме в болница със съпругата ми!
Аз по принцип съм атеист, вярвам че ако изобщо има някаква 'визша' сила това е природата. Не вярвам във всички глупости като зодии и тем подобни (извинете ме, не искам да засягам хората които вярват). Реших да потърся обяснение на това предчувствие/инстинкт. Като намеря нещо което е достатъчно смислено според мен ще го напиша. Вие какво мислите? На вас случвало ли ви се е? Някакъв съвет къде да потърся повече информация ?
П.С. За хората които вече се досещат кой стои зад тази публикация
да запазят тази информация за себе си. Причините за това ще обясня лично ако някой от тяхпожелае. Представянето ми нарочно беше ограничено откъм лични данни.
За инстинктите може и вероятно има написани цели книги. Аз се обърнах към wikipedia и там намерих горенаписаното определение (в моя съкратен вариант). Въпрос: Защо се интересувам от инстинктите? Отговор: Опит да си обясня по някакъв начин това което ми се случи днес.
Началото беше много добро. България победи Германия на волейбол с резултат 3-1. Страхотно начало на деня, с удоволствие изгледах мача от леглото без никой да ме притеснява с каквото и да е (нещо което ми се случва много рядко, за съжаление). Когато станах от леглото, закуската беше приготвена и ме чакаше на масата. Припечени филийки, масло, колбас (карловска луканка) и мурсалски чай. Супер. Хапнах 'сериозно' защото ме чакаше напрегнат ден. Днес трябваше да боядисвам една от стаите в новия ни апартамент. Вече две години чакаме да ни го построят и да дойде момента в който и аз мога да направя нещо. Та отидохме със съпругата ми до апартамента и се захванахме с боядисване...(4-5-6 часа по-късно)...много съм доволен от резултата. Имайки в предвид че за първи път боядисвам, даже майстора който ми прави шпакловка в другите помещения беше учуден, стаята стана страхотна. В избора на цвета също сме се справили чудесно ("праскова"). ОБАЧЕ.... ей това обаче е единствено и много важно - това е най-малката стая в апартамента (спалнята - около 20кв.), а аз в момента едва си мърдам пръстите докато пиша този пост. Всичко ме боли, умора страхотна.....не е за мен тая работа, хубаво че не ми се налага да боядисвам останалите помещения (още 100кв.). Тук е момента да благодаря на някои хора (шефовете ми, които със сигурност ще прочетат този пост) за помоща им (те знаят защо им благодаря). БЛАГОДАРЯ ВИ. Оценявам вашата помощ.
Тук започва причината за тази публикация.
Стъмни се и тръгваме да се прибираме. Качваме се в колата и в същия момент започвам да чувствам че нещо не е наред. Не мога да определя чувството, много е странно. И друг път ми се е случвало и винаги след това става нещо лошо. Обикновено много лошо. Реших да шофирам много внимателно. Вече е вечер и навън всичко е бяло. Дори не съм забелявал кога се е спуснала толкова гъста мъгла. Разстоянието между апартамента в който живеем в момента и новия ни апартамент е около 3-4 километра. Докъто го измина два пъти се разминавам на косъм от катастрофа. Ако бях шофирал както обикновенно, нямаше да можете да разберете какво ми се е случило, сигурно щяхме да сме в болница със съпругата ми!
Аз по принцип съм атеист, вярвам че ако изобщо има някаква 'визша' сила това е природата. Не вярвам във всички глупости като зодии и тем подобни (извинете ме, не искам да засягам хората които вярват). Реших да потърся обяснение на това предчувствие/инстинкт. Като намеря нещо което е достатъчно смислено според мен ще го напиша. Вие какво мислите? На вас случвало ли ви се е? Някакъв съвет къде да потърся повече информация ?
П.С. За хората които вече се досещат кой стои зад тази публикация
да запазят тази информация за себе си. Причините за това ще обясня лично ако някой от тяхпожелае. Представянето ми нарочно беше ограничено откъм лични данни.
А!!!? Става интересно :) Да не си някоя известна личност?
За да си обясниш случилото ти се, трябва да надникнеш вътре в себе си, да анализираш чувството, което те е споходило. Отговорът е някъде там. За мен няма нищо случайно - дори това, че ти си тук и споделяш, е защото това е трябвало да се случи.
Не е без значение нашето съществуване. Всеки има своята мисия и тя е свързана със самоусъвършенстването му в този живот. Някои хора я осъзнават, но други - не. Не си катастрофирал, защото твоят път не е свършил; нещастието, което е можело да те сполети, е било осуетено, може би, защото ти не го заслужаваш и си бил предпазен.
По настоящата ти тема. За мене случката ти от неделя не е свързана с инстинкт, а с "предчувствие". Според мене предчувствието не е някакво свръхестествено знание за бъдещето, ами обикновени мисли, които понякога със силата на ума могат да се претворят в обективна реалност и именно тогава можем да говорим, че сме "предчувствали" дадени събития. Тоест мисля, че по някаква причина ти си искал да станеш участник в злополука и именно тая причина трябва да търсиш - за да имаш възможност да опровергаеш нейните основания. Хубаво е, че си успял да противодействаш навреме с мисли за запазване на живота и здравето, които са били в основата на повишеното ти внимание.
Ще дам един пример с мене, за да ме разбереш по-добре:
Отскоро живея отделно от родителите си, така че вече сама отговарям за живота си. От мене зависи да се погрижа да съм жива, здрава, нахранена, чиста, да ми е топло, сухо, удобно и приятно, къщата ми да е в изправност и разполагаща с всичко необходимо... Изпитвам голяма неувереност, че мога да се справя с всичко това, и често си представям наводнения, пожари, наранявания с остри, чупливи или падащи предмети, нападения, умиране от глад или болести... Ако успея да претворя някоя от тези мисли в реалност, в собствените си очи ще имам доказателство, че не мога да се грижа сама за себе си и основание да изисквам някой друг да го прави вместо мене. Ако помисля малко повече обаче, ще имам доказателство, че със силата на ума си мога да се справя с всичко. Стига при рязането на салата примерно вместо отрязани пръсти, кървища, припадъци от кръвозагуба и пр. да си представям красива и вкусна салата, която ям с удоволствие:) Тъй като засега двете представи при мене си съжителстват, просто съм по-внимателна и успявам да държа нещата под контрол, но с цената на голямо напрежение. Както си подходил и ти към шофирането.
Ами това е, понякога най-обикновени неща се превръщат в предизвикателства и обратното и за мене ключът за това превръщане е в ума на човека. Там са причините, там са и контра-причините.
ПП В събота дори гасих пожар във входа и покрай него предотвратих наводнение! Което е доказателство, че дори при осъществяване на най-големите ми страхове, мога да се справя!