18 - ти рожден ден
Родена съм на една прекрасна дата - първи юни - Денят на детето. Може би това ще ми помогне да запазя пламъка на детското в себе си. И това е, което си пожелавам днес - денят, в който навършвам преломната възраст 18.
След един месец ще завърша 11 клас и ми предстоят много важни решения, които ще осмислят живота ми, или пък не... те първа ще разбера това
Тази година започна изключително силно за мен. Преживях емоции, които не бих заменила и не трябва да се пропускат. Класирах се на национална олимпиада по Философия и прекарах 2 прекрасни дена в Благоевград, градът, който ме впечетли и който някой ден ще посетя отново. Бях на две танцови състезания заедно с балета, където се преставихме достойно. В момента участвам в един национален конкурс за есе и скоро ще очаквам резултати, надявам се добри. Дните в училище са страхотни. Не бих пропуснала и тежките емоции, защото те ме правят човека, когото съм днес. :)
Ако пълнолетие означава съзряване, то мисля, че преживените неща от предните две, три години ми помогнаха да положа основата на това съзряване. Имах подеми,спадове, драматични преживявания, лични победи над себе си, което ми помогна да осъзнае, че единственото, което те прави щастлив е това да знаеш, че си положил собствени усилия, за да постигнеш това така жадувано щастие. Радвайки се заедно с другите, страдайки също заедно с тях - ТИ ставаш човек, истински човек. Защото е лесно да се радваш на собствените си успехи и да страдаш собствените си мъки, но е трудно да се зарадваш за някого от сърце без завис и да помогнеш някому да преживее терзанията си, без да търсиш лична угода от това. Аз успях да го науча, макар и с много трудноси и болка по пътя си. Опитах по нечестен и подъл начин да се възползвам от хората, но така наранявах себе си повече. ДНЕС се старая животът ми да е изпълнен с честност и любов, за да мога да измина пътя си достойно и красиво, както звездите, раждайки се, живейки и умирайки.
И ако разсъжденията ми са някак детински, то ми е простено, защото е денят на детето, а аз съм дете, макар и вече пораснало. :)
След един месец ще завърша 11 клас и ми предстоят много важни решения, които ще осмислят живота ми, или пък не... те първа ще разбера това
Тази година започна изключително силно за мен. Преживях емоции, които не бих заменила и не трябва да се пропускат. Класирах се на национална олимпиада по Философия и прекарах 2 прекрасни дена в Благоевград, градът, който ме впечетли и който някой ден ще посетя отново. Бях на две танцови състезания заедно с балета, където се преставихме достойно. В момента участвам в един национален конкурс за есе и скоро ще очаквам резултати, надявам се добри. Дните в училище са страхотни. Не бих пропуснала и тежките емоции, защото те ме правят човека, когото съм днес. :)
Ако пълнолетие означава съзряване, то мисля, че преживените неща от предните две, три години ми помогнаха да положа основата на това съзряване. Имах подеми,спадове, драматични преживявания, лични победи над себе си, което ми помогна да осъзнае, че единственото, което те прави щастлив е това да знаеш, че си положил собствени усилия, за да постигнеш това така жадувано щастие. Радвайки се заедно с другите, страдайки също заедно с тях - ТИ ставаш човек, истински човек. Защото е лесно да се радваш на собствените си успехи и да страдаш собствените си мъки, но е трудно да се зарадваш за някого от сърце без завис и да помогнеш някому да преживее терзанията си, без да търсиш лична угода от това. Аз успях да го науча, макар и с много трудноси и болка по пътя си. Опитах по нечестен и подъл начин да се възползвам от хората, но така наранявах себе си повече. ДНЕС се старая животът ми да е изпълнен с честност и любов, за да мога да измина пътя си достойно и красиво, както звездите, раждайки се, живейки и умирайки.
И ако разсъжденията ми са някак детински, то ми е простено, защото е денят на детето, а аз съм дете, макар и вече пораснало. :)
Коментари