Усмивки от предизборните плакати
Още от детството ми се е запечатало в моето съзнание едно двустишие: „имената на глупците висят по стените”. По онова време тези думи ги възприемах в буквалния им смисъл и всеки път, щом видех нечие име, написано някъде по стена, врата, ограда, пейка, кора на дърво и т. н., си казвах наум: „ето още един глупак”.
Може би асоциацията, наследена от детските ми години, днес продължава да ми влияе, и когато гледам предизборните плакати, нацвъкани безразборно, аз не мога да се отърва от чувството, което имах някога, но вече дообогатено с мислите и разсъжденията на зрелия човек.
Ликовете на кандидатите за кметове и общински съветници стоят навсякъде, където листът хартия е било възможно да бъде лепнат, без значение дали мястото е подходящо за целта. Вижте слайдшоу от снимки на плеснати плакати на различни места.
Както сигурно всички сте забелязали, най-често използваното място за слагане на рекламни материали, е кофата за боклук във всичките й разновидности. При това положение предлагам тя официално да придобие статут на информационно табло, защото и без това от дълги години граждани и политици са й отредили точно такава роля.
Надписите по еко кофите ориентират гражданите в разделното изхвърляне на отпадъците. На тази снимка можете да видите зелената кофа, в която слагаме боклуците от стъкло, а до нея – жълтата, в която изхвърляме... какво?! Ами как какво – че то си пише ясно - това е кандидатът с бюлетина № 63.
Металните кофи имат един недостатък, че не са напълно гладки, а притежават релеф, който пречи на плаката да се изпъне хубаво. В случая обаче точно тази особеност е помогнала да се сбъдне в буквалния смисъл призивът на Слави Бинев за пълна промяна, която си личи най-вече в областта около очите, носа, бузите и устните на кандидата.
Понякога плакатите, като този на кандидатката с бюлетина № 23, стоят в близост с „красиви” аранжировки на изригнали от неприбрани боклуци кофи.
Електрическите стълбове също не са пощадени в предизборната кампания. Сравнително удобен заради гладката си повърхност се оказа циментовият стълб с цилиндрична форма, на който обаче оскъдната площ е причина понякога да се оформи колаж от застъпващи се плакати на различни кандидат-политици. А това често пъти е пречка да се разбере кой кой е.
Ето какво се вижда от едната страна на такъв стълб.
А ето какво е изобразено от другата му страна. Тук се създава грешното впечатление, че кандидатът с бюлетина №63 е Слави Бинев, но това не е всичко. Разглеждайки колажа от надписи, получаваме допълнителна информация, че той „търси квартирантка-непушачка-с предплата”.
Хитър ход е плакатът да бъде в по-малък размер, така че при залепване да закрие лицето на кандидат-кмета от конкурентната партия. Представих си, че в духа на възникналата закономерност би следвало следващият плакат да бъде в още по-умален размер и да се лепне върху образа на кандидата от БЗНС и т. н. и т. н. Накрая ще спечели онзи, който успее да сложи физиономията си с размер на малко календарче.
Електрическите стълбове от типа „ферма” нямат удобна повърхност, понеже са от метални конструкции, но този факт в никакъв случай не охлажда ентусиазма на лепящите сътрудници, които неуморно търсят начини да закрепят хартиените листа. Е, понякога се получават жалки картинки като тези, но явно на никой не му пука.
На трамвайна спирка в „Надежда” всеки ден наблюдавам наслояването на два плаката върху един такъв стълб. Примерно първо виждам залепен лика на Цветанка Георгиева, след това върху нейния някой слага образа на Бранимир Ламбиев, след това е пак тя..., той..., тя... и така до края на изборите. Чат-пат и някой друг се включва в надпреварата.
От следващата снимка става ясно, че няма значение и как е поставен плаката – вертикално или хоризонтално. Важното е да е сложен някъде.
Предизборните идеи на кандидатите понякога се допълват много забавно и от залепените в съседство обяви, съобщения, надписи от табели...
Така например кандидатката от БСП с „грижа за "Надежда” ще „кърти фаянс-тухли-бетон и извозва отпадъци”.
Кандидатът от БЗНС пък е помислил за възстановяването на точките при шофьорите – една похвална инициатива!
Билети, карти и вестници ще има за всички от сърце, ако изберем кандидатите от ДПС.
Красота и мускули, придобити с помощта на хранителните добавки, ни обещава бат’ Бойко, чиято спортна фигура е убедително доказателство, а снимката му стои съвсем естествено и непринудено до снимките на двамата културисти.
В заключение само ще ви кажа, че ако аз бях кандидат в общински или каквито и да било избори никога, ама никога нямаше да разреша на моите помощници така безобразно да разлепват физиономията ми из улиците.
Ще напарвя своя пристрастен коментар - към плакатите и образите на тях. Използвала си кандидатите на район "Надежда". Г-жа Георгиева използва снимка, когато е с 18-20 години по-млада! Кандидатите на "Герб"и обеденената десница само с ...10-12 г. по-млади снимки! Само кандидата на "Атака" е честен, но плакатите му са скъсани и оставени само на случайни будки за вестници отдолу! Е, нашенска реалност!
Дано един ден започнем да обръщаме внимание и на естетическата страна на лепенето на обяви, плакати, съобщения и т. н. под път и над път, и новоизбраните общинари създадат специални места за целта. .
Имам чувството, че специално за тази кампания на лепячите на плакати е било казано: Ето ви тази бройка, залепете я, не ме интересува къде и как, важното е да се залепи.
Хайде много моля, всички, които са лепили плакати, до 2 седмици след изборите да вземат да си ги приберат. Куини, хайде да се съюзим и след 2 седмици да почнем да щракаме с апаратите. Не само с теб, но и други блогери. Да щракаме плакати и да показваме къде стоят и тогава. И да апелираме всички тия дето ги пръснаха из градовете да вземат да си ги приберат. И да настояваме за това!
Но хората сме социални животни и се групираме по мнения и възгледи за живота. Имаме нужда от единомислие, не случайно се радваме, когато видим, че някой мисли като нас. Също имаме нужда и от това да изразим съпричастност към някаква идея - ти си метъл, нали? Значи си гласувал доверие на метълите. Да, не си съгласен с много метъл банди, но си имаш любими и в твоите избори по вкус си имаш вече победители, даже ще се колебаеш дали ще има и балотаж.
И така. Същите тези индивиди, ако имат гражданско самосъзнание, ако самите те знаят какво е отговорност и я упражнят чрез избори, самите те ако са наистина част от гражданско общество ще свалят и системата, която не работи в техен интерес.
Тия, дето не искат да са част от системата какво правят? Как показват своето отношение и биха ли влезли в политиката, за да го изразят? Досега не съм видял "самотни войни" да се групират и да се борят за избори. Щом няма друг по-правилен строй от Демокрацията, значи трябва да я следваме нея. Някой беше казал, че демокрацията не е добра система, но няма по-добра. Ако ти предложиш алтернатива, работеща в общество от индивиди, тогава ще има. В противен случай не мога да оборя твоето мнение, защото то означава да ти предложа алтернативата да имаш своя розичка и да мечтаеш за овца и да не е много голяма, да яде малко, защото твоята планетка е много мъничка. Което не е нещо лошо, но, напротив, много е красиво. Но когато говорим за общество, а не за индивид, тогава е трудно да осъществим идеята, която май прозира в изказването ти, а именно "всеки индивид - отделна държава". Това повече намирисва на анархия, а на държава, в която можеш да си спокоен, че няма някой според своите си закони да те гръмне, само щото не го кефиш.
Страто, не мисля че терминът "общество" включва само и единствено "тълпа", но не и събрали се около идея, кауза или политика индивиди. С това отговарям и на първия ти въпрос. Когато обществото в което членува индивида не му харесва, той го сменя или основава свое.
Куини, дай верно да я направим тази кампания. Наистина е дразнещо и тези хора трябва да си поемат отговорността. Наклепаха градовете, трябва и да си ги почистят!
1) правени преди година черно бели на особено "мърсни" според тях места (тези бяха показвани и година по-рано на парлементаристи и местни администрации) и
2) цветни на същите места. Някои от местата се бяха "променили". Други се бяха същите. Но емоционалният ефект беше сдоста силен. Жалко че пордължи само 3 дни и не беше досътпна за широка публика.
Абе тука по немско ги гледам плакатите, че ги лепят на дъски или картони. В смисъл, пак са навсякъде, ама не на кръгли стълбове под формата на тутурутка. И не знам дали ги махат после ..... виж, просто не съм обръщала внимание .... сигурно ги махат, де.
Обаче постингът ти е готин, както винаги :)
Аз имам моя собствена инициатива, върху която си размишлявам напоследък:
След като така или иначе хората лепят плакати, даже и да е забранено, защо не се разреши на определени за това места? А за нерегламентирано лепене наистина да се санкционира със сериозна глоба този, който е изобразен на плаката? Плакатите са били винаги част от София: спомнете си и най-старите снимки на София, когато е имало едни такива ... с по-голям диаметър от стълб... не знам каксе казват, на които всеки свободно може да си лепи.
Много се радвам, че съм ви развеселила - това ми беше целта :) Вижте какъв интересен начин за забраняване на лепенето на плакати и прочие хартийки видях на ул. "Съборна". Щях да падна :)
Малко оф-топик - Трябва пък аз да снимам една витрина на туристическо бюро. Разлепили са си навсякъде по витрината изпечатани листове А4 с едър шрифт: Забранено е да се оставят колела!
Ами разбирам ги хората, че се дразнят, ама сега .... верно, няма колела пред магазина, ама по-естетическо ли е с тия листове се питам....
П.П. И от мен целувки :)