15 до 25

Следва много объркан пост.

След 15 дни ставам на 25.

Преди 10 години смятах, че на 25 ще имам висше образование, ще съм омъжена, ще чакам второто си дете (първото трябваше да се роди на 21), ще си стоя щастлива вкъщи, ще имам време да пиша и ще имам обожаван съпруг...

Всъщност...не постигнах нищо от това.

Евентуално, утре ще разбера дали поне съм висшист вече, но като си помисля що за глупости писах на държавния, изпитвам съмнения. Ако не другото, то се оказа, че мога да говоря френски като за много добър, та наполовина, устно, съм висшист.

На 25 съм с един куп безсмислени връзки и един провален брак зад гърба си (почти зад гърба, че все няма как и кога да отидем да подадем молбата). Предполага се, че всяка от тях ме е научила на нещо, че всяка ми е дала нещо, за да бъде следващата по-успешна...само дето пак усещам, че ще допускам грешки...Ще посрещна юлското утро на рождения си ден с прекрасен човек до себе си, за когото осъзнавам, че иска най-доброто за мен...че всичко, което ми казва и прави за мен, е защото иска да съм по-добра (да не се разпростирам)...А мен ме е страх, че и него ще прогоня с тежкия си характер...

Деца...нямам. Няма и да имам скоро, защото очевидно е трудно да се живее с мен, какво остава някой мъж да поиска дете от мен... 

Работя нещо, което не чувствам за себе си...Няма въображение, няма творчество, няма провокация. Рутина. А не мога да си тръгна, защото с една филология за нищо не ставам...Или не ми се обаждат, защото професионалният ми опит не отговаря на търсеното (макар да съм 1000% сигурна, че мога да върша дадена работа), или си намират по-добър кандидат (последния път това значеше някой, който се е съгласил на по-малко пари, защото още като споменах сумата, която искам, човекът се изненада и попита грос ли искам, че нет било много...а аз исках нет и дори бях свалила 200 лв от сегашната си работа, само и само да работя нещо по-криейтив. Ама наполовина да сваля,не можах да се прежаля, и аз ям.). Та така.

Има ли някакъв смисъл въобще да искам и да си пожелавам същите тези неща за следващите 5 години, като знам, че няма да се сбъднат и на 30 пак няма да имам нищо...