133 години от обесването на Левски
Днес се навършват 133 години от обесването на великия български революционер и патриот Васил Левски. Един човек, с който всички българи трябва да се гордеят, тъй като той е посветил своя съзнателен живот на нас - за да живеем свободни и да сме горди със себе си.
Левски ни завеща много, нека си спомним, какво направи за България този велик сънародник!
Васил Левски (Васил Иванов Кунчев) е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в Карлово в тогавашната Павликянска кааза (област) в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя — Христо и Петър — и две сестри — Ана и Марийка.
Васил Левски е най-малко известен с официалното си име, както и с духовното си име дякон Игнатий. Самият той се подписва в протоколите Дякон Левский, а неговите съратници го наричат Васил Дякона или само Дякона или Дякончето. Известен е с няколко турски псевдоними, например Аслан Дервишооглу Кърджалъ (В. Левски) (документ на БРЦК - Букурещ, 16 юни 1872 г.), Ефенди Аслан Дервишооглу, както и с български псевдоними: Главният книжар, Тропчо, Драгойчо и др., вкл. и един арменски - Ованес. След смъртта му, през 80-те и особено 90-те години, в широка употреба влиза прозвището Апостола на свободата или само Апостола, за което особена заслуга има Иван Вазов. Васил Левски е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК).
Левски учи във взаимно училище в Карлово. През 1851 г. баща му умира от мозъчен кръвоизлив и тримата братя сами остават да се грижат за семейството. От 1855 г. е послушник при вуйчо си архимандрит Хаджи Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора, учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници. На 7 декември 1858 г. приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир "Св. Спас" под мантията на йеромонах Кирил, а през следващата 1859 г. Пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон. По-късно (1861 г.), под влияние на Георги Сава Раковски, Левски се посвещава изцяло на революционното дело. Той владее отлично няколко езика: турски, гръцки и арменски, които се оказват полезни в революционната му дейност.
През 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Там заради ловкост и храброст получава прозвището Левски (според легендата е направил лъвски скок по време на военни упражнения). След разтурянето на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. През 1863 г. заминава за Румъния и след кратък престой се завръща в България. През пролетта на 1864 г., навръх Великден в Сопот, Левски в присъствието на най-близките си приятели сам отрязва дългите си монашески коси. От този момент той става мирски дякон (служител, помощник) на свободата Васил Левски. Архимандрит Василий се опитва да възбуди църковно следствие срещу племенника си, но Пловдивският митрополит заплашва самия Василий с наказание, ако упортва в настояването си. 1865-1866 г. Левски е учител в с. Войнягово, Карловско, а след това (до 1867) в Еникьой, Северна Добруджа. Като учител Левски развива революционна пропаганда сред народа и организира патриотични дружини за бъдещото въстание. През 1866 г. на румънска земя се движи в средите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През ноември 1866 г. се среща с Раковски.
След неуспеха на четническата тактика Левски стига до идеята, че за успешния изход на национално-освободителната борба е необходимо центърът на революционната подготовка да се премести в България чрез изграждане на мрежа от революционни комитети. На 11 декември 1868 г. започва първата си агитационна обиколка из България, която завършва през февруари 1869 г. Март-април 1869 г. се връща в Румъния. Започва втората си обиколка из България на 1 май 1869 г., по време на която основава революционни комитети. На 26 август 1869 г. се връща в Румъния през Русе. Убеждава за преместването на революционния център в България, но не среща подкрепа.
Още по темата
BgLOG.net
· 01.05.2016
· latino_strasti
През 1871 г. за помощници на Левски са изпратени Димитър Общи и Ангел Кънчев. Същата година изработва програма и проектоустав на БРЦК. Инициатор и участник е на първото общо събрание на БРЦК в Букурещ (29 април — 4 май 1872 г.). В края на юни 1872 г. напуска Букурещ и като пълномощник на БРЦК пред комитетите в България започва преустройство на Вътрешната революционна организация. Създава окръжни комитети.
На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. На 26 декември 1872 г. бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). Съдът го осъжда на смърт чрез обесване. На 18 февруари1 (6 февруари по стар стил) 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.
През 1956 г. при археологически разкопки в църквата "Света Петка Самарджийска" в центъра на София е разкрито погребение, около което избухва спор дали това не е тялото на Левски. Учените твърдят, че не е, но според устни предания точно това е мястото, на което тялото тайно е препогребано след обесването. Полемиката периодично затихва и се възобновява през годините, докато през 1986 г. БАН взема решение да постави паметна плоча на църквата, но то така и не се осъществява. Спорът няма официално решение и до днес.
Извадката е от Уикипедия
Благодаря за това, че ни напомни кои сме и от къде идваме. Винаги съм вярвал, че човек трябва добре да познава корените си, за да знае как да изгради бъдещето си.
Въпреки това, позволи ми да представя Васил Иванов Кунчев в оттенъците на една съвременна светлина.
Всички сме запознати с разказите за делата на Васил Левски. Това бе една доста агресивна политика за промиване на съзнанията ни в посока на един краен национализъм. Не бих се изказал, положително или отрицателно, за начина по който се представя българската история в нашите училища, но определено бих желал българите да бъдат мислещи хора и да приемат фактите, пречупвайки ги през своята собствена оценка.
Какъв би бил Васил Иванов Кунчев в наши дни, ако вършеше същите неща, които извърши преди повече от век? Всеки ще се съгласи, че хора като него има и днес, дори виждаме лицата им в ежедневните новинарски емисии. Определението за тези хора е - терористи.
Но къде е границата между бунтовника и терориста? Защо определяме Левски и Ботев, като революционери и герои, а в същото време определяме Бен Ладен, като терорист и убиец?
Чии бяха думите: "Добре, че го застреляха във врачанския балкан, за да не се налага аз да го беся в мирно време!"?
Не сме ли твърде подвластни на собствения си субективизъм, койот ни пречи да погледнем света с по-различни очи?
Всъщност, срещу кого се е борил Васил Левски? Той се е борил срещу една административна власт. Вярно, по-зло стечение на обстоятелствата, една османска власт, но все пак административна. Без да изопачаваме историята, можем да кажем, че докато в САЩ, по същото онова време, е имало истинско робство (хора собственост на други хора), то в България формата е била владичество, тъй като българите са имали тескерета и по същество са били свободни хора (не са били собственост на някого), задължени да плащат неадекватно високи данъци.
Какво желаеше да постигне Васил Левски? Той мечтаеше за една чиста и свята РЕПУБЛИКА! Може би всички ние трябва да се засрамим, като народ, защото след независимостта на България от Османската империя, ние потъпкахме мечата един революционер, бунтовник, терорист или главорез, но все пак велик българин. С какво монархията се различаваше от империята? С какво животът на тогавашните българи се промени, след освобождението?
Повтаряме името на Васил Левски и се връщаме към паметта му, а в същото време живеем животи и градим държава изтъкана от престъпност, корупция и социално падение. Ако Апостолът можеше да ни види сега, може би той сам би се отрекъл от нас и би съжалил за всичко което направи, за да я има България и то да я има във варианта, в който я познаваме всички ние сега.
Поклон пред светлата му памет, защото тя ще живее в нас, докато ни има и докато сами не унищожим делото му ...
Тодор Балабанов
Колко актуално звучат думите на Тодор Балабанов... Но и аз съм съгласен с него. Ако Левски, Ботев и останалите видят какво става в момента с държавата, за която са си дали живота... Баща ми вчера го каза: "Ще отиде и сам ще се окачи на бесилото!"
Това не е държава, както и народа ни не е народ. Почти не се среща дружбата, която би трябвало да имаме, като народ преживял толкова много. Съвремието ли ни е виновно или това, че сме българи? ... не знам. Удивлявам се на хора като Левски, които без никаква печалба са дали живота си, за да могат останалите да са щастливи (Снощи при подобен разговор с баща ми, аз се измайтапих, че ако се проследи родословието му, може да се окаже, че не е бил българин.) В момента от управляващите ни и от власт имащите не виждам никой подобен. Май няма и да има. Не е нужно да умират заради българия. Просто да правят всичко користно и да не търсят печалба. Те така и така си имат пари. Нека се обединят не само на коктейлите, а и в пленарната зала и да направят нещо за държавата, която ги е направила такива... Или може би това и е грешката на държавата.. че е направила хората си такива.
Атанас Буров го е казал: Всеки народ заслужава управниците си!
Дали обаче сме си заслужили да имаме в историята си хора като Левски?
Ние, българите, не заслужаваме да имаме в историята си личности като Левски, защото както тогава, така и сега, този легендарен герой би имал същата съдба.
Защо смятам така ли? Защото масовият българин и днес притежава някои типични черти, като страхливост и склонност към предателство, дребнави еснафски възгледи за живота, ориентирани изцяло към личната облага, пречещи му да възприеме високите идеали на Левски. Ще припомня някои от тях:
Аз съм посветил себе си на отечеството си: да му служа до смърт и да работя по народната воля.
Трябва да се жертвува всичко, па и себе си.
Чисто народният човек се бори, докато може..., ако не сполучи..., трябва да умре в народната си работа
Народната работа стои над всичко
Ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само мене си.
Бих искала да си спомним за безсмъртния Апостол на свободата и чрез вазовото стихотворение от "Епопея на забравените":
Левски
Манастирът тесен за мойта душа е.
Кога човек дойде тук да се покае,
трябва да забрави греховния мир,
да бяга съблазни и да търси мир.
Мойта съвест инак днеска ми говори.
Това расо черно, що нося отгоре,
не ме помирява с тия небеса
и когато в храма дигна си гласа
химн да пея богу, да получа раят,
мисля, че той слуша тия, що ридаят
в тоя дол плачевни, живот нестърпим.
И мойта молитва се губи кат дим,
и господ сърдит си затуля ухото
на светата песен и херувикото.
Мисля, че вратата на небесний рай
на къде изглеждат никой ги не знай,
че не таз килия извожда нататък,
че из света шумен пътят е по-кратък,
че сълзите чисти, че вдовишкий плач,
че потът почтенний на простий орач,
че благата дума, че правото дело,
че светата правда, изказана смело,
че ръката братска, без гордост, без вик
подадена скришно на някой клетник,
са много по-мили на господа вишни
от всичките химни и тропари лишни.
Мисля, че човекът, тук на тоя свят
има един ближен, има един брат,
от кои се с клетва монахът отказа,
че цел по-висока Бог ни тук показа,
че не с това расо и не с таз брада
мога да отмахна някоя беда
от оня, що страда; мисля, че канонът
мъчно ще направи да замлъкне стонът;
че ближний ми има нужда не в молитва,
а в съвет и помощ, когато залитва;
мисля ази още, че овчарят същ
с овцете живее, на пек и на дъжд,
и че мойте братя търпят иго страшно,
а аз нямям нищо, и че туй е гряшно,
и че ще е харно да оставя веч
таз ограда тиха, от света далеч,
и да кажа тайно две-три думи нови
на онез, що влачат тежките окови.
Рече и излезе.
Девет годин той
скита се бездомен, без сън, без покой,
под вънкашност чужда и под име ново
и с сърце порасло и за кръст готово,
и носи съзнанье, крепост, светлина
на робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости и кратки,
пълни с упованье и надежди сладки.
Говореше често за бунт, за борба,
кат за една ближна обща веселба,
часът на която беше неизвестен;
изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
участник да стане във подвига свят;
всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.
Той беше скиталец и кат дете прост
и като отшелник живееше в пост.
Горите, полята познати му бяха;
всичките пътеки кракът му видяха,
пустинята знайше неговия глас,
хижата го знайше и на всеки час
вратата й за него отворена беше.
Той се не боеше, под небето спеше,
ходеше замислен, сам-си без другар.
Тая заран млад е, довечера стар,
одеве търговец, сега просяк дрипав,
кога беше нужно - хром, и сляп, и клипав;
днес в селото глухо, утре в някой град
говореше тайно за ближний преврат,
за бунт, за свобода, за смъртта, за гробът,
и че време веч е да въстане робът;
че щастлив е оня, който дигне пръв
народното знаме и пролее кръв,
и че трябва твърдост, кураж, постоянство,
че страхът е подлост, гордостта - пиянство,
че равни сме всички в големия час -
той внасяше бодрост в народната свяст.
И всякоя възраст, класа, пол, занятье
зимаше участье в това предприятье;
богатий с парите, сюрмахът с трудът,
момите с иглата, учений с умът,
а той беден, гол, бос, лишен от имотът,
за да е полезен дал си бе животът!
Той беше безстрашлив. Той беше готов
сто пъти да умре на кръста Христов,
да гори, кат Хуса или кат Симона
за правдата свята да мре под триона.
Смъртта бе за него и приятел и брат,
зашил беше тайно в ръкава си яд,
на кръста му вярно оръжье висеше,
за да бъде страшен, кoга нужда беше.
Той не знайше отдих, ни мир, нито сън,
обърнал се беше не дух, на огън.
Думата си цяла лейше в едно слово,
понявга чело си мръщеше сурово,
и там се четеше и укор и гняв,
и душа упорна, и железен нрав.
Той беше невидим, фантом, или сянка.
Озове се в черква, мерне се в седянка.
Покаже се, скрий се без знак и без след,
навсякъде гонен, всякъде приет.
Веднъж във събранье едно многобройно
той влезна внезапно, поздрави спокойно,
и лепна плесница на един подлец,
и излезе тихо из малкий градец.
Името му беше знак зарад тревога,
властта беше вредом невидима, строга,
обсаждаше двайсет града изведнъж,
да улови тоя демон вездесъщ.
От лице му мрачно всички се бояха,
селяните прости светец го зовяха
и сбрани, сдушени във тайни места
слушаха със трепет, с зяпнали уста
неговото слово сладко и опасно,
И тям на душата ставаше по-ясно.
.................................
.................................
И семето чудно падаше в сърцата
и бързо растеше за жътва богата.
Той биде предаден, и от един поп!
Тоя мръсен червяк, тоя низък роб,
тоз позор за Бога, туй пятно на храма
Дякона погуби чрез черна измама!
Тоз човек безстиден със ниско чело,
пратен на земята не се знай защо,
тоз издайник грозен и божий служител,
който тая титла без срам бе похитил,
на кого устата, пълни с яд и злост,
изрекоха подло: "Фанете тогоз!"
На кого ръката не благословия,
а издайство сърши, и гръм не строши я,
и чието име не ще спомена
от страх мойта песен да не оскверна,
и кого родила една майка луда,
който равен в адът има само Юда
фърли в плач и жалост цял народ тогаз!
И тоз човек йоще живей между нас!
Окован и кървав, във тъмница ръгнат,
Апостолът беше на мъки подвъргнат
ужасни. Напразно! Те нямаха власт
над таз душа яка. Ни вопъл, ни глас,
ни молба, ни клетва, ни болно стенанье
не издаде в мрака туй гордо страданье!
Смъртта беше близко, но страхът далеч.
И той не пошушна предателска реч.
И на вси въпроси - грозно изпитанье -
един ответ даде и едно мълчанье
и казваше: "Аз съм Левски! Ей ме на!"
И никое име той не спомена.
Но тиранът люти да убий духът
една заран Левски осъди на смърт!
Царете, тълпата, мръсните тирани
да могат задуши гордото съзнанье,
гласът, който вика, мисълта, що грей,
истината вечна, що вечно живей,
измислиха всякой по една секира
да уморят всичко, дето не умира:
зарад Прометея стръмната скала,
ядът за Сократа с клеветата зла,
синджир за Коломба, кладата за Хуса,
кръста на Голгота за кроткий Исуса -
и по тоя начин най-грозний конец
в бъдещето става най-сяен венец.
Той биде обесен.
О, бесило славно!
По срам и по блясък ти си с кръста равно!
Под теб ний видяхме, уви, да висят
много скъпи жъртви и да се тресят
и вятърът южни с тях да си играе,
и тиранът весел с тях да се ругае.
О, бесило славно! Теб те освети
смъртта на геройте. Свещено си ти.
Ти белег си страшен и знак за свобода,
за коя под тебе гинеше народа,
и лъвът, и храбрий: и смъртта до днес
под тебе, бесило, правеше ни чест.
Защото подлецът, шпионът, мръсникът
в ония дни мрачни, що "робство" се викат,
умираха мирни на свойто легло
с продадена съвест, с позор на чело,
и смъртта на тебе, о, бесилко свята,
бе не срам, а слава нова на земята
и връх, от където виждаше духът
към безсмъртието по-прекия път!
За Левски, колкото и да се говори, все е малко и недостатъчно. Ще завърша с неговите паметни думи, които винаги силно ме вълнуват, когато си спомня за тях:
Времето е в нас и ние сме във времето
Каквото и да се каже за този български титан Левски, то ще бъде недостатъчно. Само той от всички световни революционери има прозвището Апостола. И Левски наистина винаги ще остане във времето. Едва ли има българин, който да не се е възхищавал на красивите му и проницателни сини очи.
Васил Левски е обесен край София като най-големия враг на Османската империя.
Години наред Николай Хайтов се опитва да привлече вниманието на обществото върху съдбата на тленните останки, открити през 1956 г. в олтара на софийската църква "Света Петка Самарджийска" , за които е почти сигурно , че са на Дякона. Та дори и това да не са останките на Васил Левски , кому пречи там да се сложи поне една паметна плоча, и да се обяви-"Ето, тук почива Апостола"?!
Евала, Поли! Точно това мислех да направя като почнах да чета публикацията на Тери - да постна Вазовата епопея. Много го обичам това произведение и толкова много неща казва.
Благодаря ти, Тери за тази толкова изчерпателна информация. Нужно е да си припомняме какви хора са живяли преди нас в страната ни и какво са успели да направят!