12.12.2008 г. 01:18:16
Както обикновено и днес се прибирам с колата от училището, където преподавам музика . Докато отварям вратата виждам картина, без думи ми казва : “Внимателно, в колата има дете!” Чудя се , в моята кола ли е детето. .. картина ново предупреждение:
Отново картина ми казва :”Не паркирай! Глоба – удар с лопата по стъклото”
Казано ясно, точно и заплашително. Този “паркинг” е местото, където си паркирам всеки ден, за което имам разрешително срещу солидната такса от 50 евро на седмица. Да... в съшност, днес е понеделник, не е платена таксата за настоящата... че и за няколко седмизи назад. По вече от година...Ужас. Какво да правя?! Питам на глас .В отговор пред мен застава същество, което надявам се Вие ще познаете какво. Няма надпис. Не е на табела . Idwa право към мен О, ужас!
..
Има човешки крака. Мести пъргаво, като жаба подгънатите си крака. Това ме разсмива. Устата ми отворена за усмивка замръзва. Около мен притъмнява
Слънцето закрито от черни бързодвижещи се облаци . Ц един лъч търси земята
Загубвам представа за време пространство и страх. Мисля и казвам на глас “Каквото ще става, да става” Тъмнината изчезна. Колата, селището, домът ми също и пак е светъл слънчев ден. Около ме поле:
“Къде съм? По дяволите!” и ругатнята ми предизвиква нов ефект. Ето че пак съм на нашия паркинг , а колата ми е заменена с тази ...
саксия. Викам повтарям :”Не, не може да бъде!” Толкова хубав бонсай, но не заслужава да ми вземат колата. Колата ми. Помощ!!!...
Събуждам се. Не ме е събудила алармата. Заради претеснителния сън. А най притеснителното е, че имам неплатена глоба. Отивам да си платя глобите. А децата, сигурно не скучаят, че неочаквано имат свободен час по музика
Един чуден сън, ме принуди, да си платя … или още сънувам
Отново картина ми казва :”Не паркирай! Глоба – удар с лопата по стъклото”
Казано ясно, точно и заплашително. Този “паркинг” е местото, където си паркирам всеки ден, за което имам разрешително срещу солидната такса от 50 евро на седмица. Да... в съшност, днес е понеделник, не е платена таксата за настоящата... че и за няколко седмизи назад. По вече от година...Ужас. Какво да правя?! Питам на глас .В отговор пред мен застава същество, което надявам се Вие ще познаете какво. Няма надпис. Не е на табела . Idwa право към мен О, ужас!
..
Има човешки крака. Мести пъргаво, като жаба подгънатите си крака. Това ме разсмива. Устата ми отворена за усмивка замръзва. Около мен притъмнява
Слънцето закрито от черни бързодвижещи се облаци . Ц един лъч търси земята
Загубвам представа за време пространство и страх. Мисля и казвам на глас “Каквото ще става, да става” Тъмнината изчезна. Колата, селището, домът ми също и пак е светъл слънчев ден. Около ме поле:
“Къде съм? По дяволите!” и ругатнята ми предизвиква нов ефект. Ето че пак съм на нашия паркинг , а колата ми е заменена с тази ...
саксия. Викам повтарям :”Не, не може да бъде!” Толкова хубав бонсай, но не заслужава да ми вземат колата. Колата ми. Помощ!!!...
Събуждам се. Не ме е събудила алармата. Заради претеснителния сън. А най притеснителното е, че имам неплатена глоба. Отивам да си платя глобите. А децата, сигурно не скучаят, че неочаквано имат свободен час по музика
Един чуден сън, ме принуди, да си платя … или още сънувам
Както обикновено и днес се прибирам с колата от училището, където преподавам музика .
саксия. Викам повтарям :”Не, не може да бъде!” Толкова хубав бонсай, но не заслужава да ми вземат колата. Колата ми. Помощ!!!...
Събуждам се. Не ме е събудила алармата. Заради претеснителния сън. А най притеснителното е, че имам неплатена глоба. Отивам да си платя глобите. А децата, сигурно не скучаят, че неочаквано имат свободен час по музика
Един чуден сън, ме принуди, да си платя … или още сънувам
Коментари