11-ти септември

Днес е денят, в който преди пет години стоях втрещен в редакцията и четях новините за случващото се в Ню Йорк и другите места, на които се разбиха самолетите. Четях и не вярвах... После гледах и новините. Бях при една приятелка, бях донесъл китайско и гледахме втрещени кадрите, които тогава не подозирах, че ще променят така света в който живеем.
Дни наред четях за това. Месеци наред в моите материали писах за 11-ти септември във вестника, под една или друга форма. Раждането на Carnivore, после The Patriot Act...промени, промени...
Четох един форум, където един младеж питаше, дали някой е виждал Сара. Някой беше отговорил, че Сара е била на 67-мия етаж, видял я е малко преди удара. И съжалява.... Четох това с премрежени очи... Представих си съдбата на много от тези хора, които загинаха невинни. Много от тях имащи планове за години напред. Мечти, съдби, радости..
Сега, пет години по-късно, датата 11-ти септември се превърна в причина за много други загубени животи. Ако тогава умряха 6 000 души, след това от насилствена смърт загинаха няколко пъти повече. Американският отговор...
Години по-късно американците вече осъзнават, че имат за президент един глупав човек. Една марионетка за икономическите интереси на големите корпорации. Всичко е една добре смазана икономическа машина. Оръжията се продават добре, нали?