11.11.1989 и 16 години по-късно.

11.11.1989 и 16 години по-късно.

 

 

 

Преди малко докто седяйх погледнах датата на псота ми и забелязах,че е 11.11.2005.

Спомних си,че преди 16 години свалиха Тодор Живков от власт.Предполагам повечето от вас си спомнят онемелият и налудничав поглед на тоагавашнният държавник.Замислих се и се сетих какво съм правил на този ден тогава,опитах се но не можах да си спомня какво съм правил на днешният ден преди 16 години.Поседвалите събития се развиха с такова темпо,че просто не е истина.Тогава бях все още ученик и си спомянм,че първите реакции не бяха особенно радостни.Просто няколко дена след това всякаш всичко което бяха подтискали избухна.Започнаха митингни.Нароиха се една камара политици партии,движения,коалиции.Излюпиха се някой от нашите управници.Хората проявиха надежда.После дойде прословутата „Луканова зима”,бламираното правителсто на Филип Димитров.Появи се частният бизнес, а с него и мутрите.Започнаха показните убийства.Станахме държава с пазарна икономика.

Сега седя и си мисля.Какво постигна България?Какво постигнах аз в личен план?

Ами в България не виждам нещо особено да се е променило.Магазините сега са пълни.Хората нямат пари.Има свобода на словото.За да отидеш на лекар минимум 20 лева ти трябват независимо дали си здравно или не осигурен.Имаме една камара държавен дълг,и преди сме си го имали.Сега нямаме визи можем свободно да пътуваме.То пък с 200 евро ходи ли се някъде.Повечето от политиците направиха 16 години в политиката и не искат да пуснат кокала,а казваха,че 45 години стигат,ами аз катогелдам някой от тез ще успеят поне още 10 години да са на власт.Появиха се огромни маси от хора които са маргинализирали.Какво постигнах аз ли.Ами аз успях да завърша средното си образование.Отбих военната си служба.Започнах работа.Поизкарах доста парици.Тук дойде монента в който животът ме шамароса с таква здрава сила,че ме прати да си седна на задника и да опозная така наречената българска народопсихология.Научих се,че видиш ли в бизнеса приятели няма.Пострадах от най-близките си хора.Останах на улицата.Превърнах се в маргинал.

Научих и много ценен урок,че трябва да уважаваш хората които срещаш нагоре по стълбата на живота,защото когато един тръгнеш  надолу по нея пак ще срещнеш същите хора.

Сега ли какво правя? J Ами сега съм съвсем нормален човек,който от части пак се заниамва с бизнес но този път само отстрани.Никакви фирми никакъв бизнес.Стига ми толкоз наиграх се.Обикновен служителJ. Ей това му е майката. Такъв е и общият план в целият световен ред с таз глобализация но това е друга темаJ.Общо взето живеем в доста интересни времена J